Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/61 Жалба, подадена на 11 юли 2014 г. — ZZ/Комисия (Дело F-63/14) 2014/C 421/89 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: ZZ и др. (представител: S. Orlandi, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решенията относно прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателите към пенсионната схема на Съюза, в което се прилагат новите ОРИ на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица Искания на жалбоподателите — да се обяви член 9 от Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за незаконосъобразен и следователно за неприложим, — да се отменят решенията, с които при прехвърлянето към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз на пенсионните права на жалбоподателите, придобити преди постъпването им на служба, се предоставя бонус в приложение на приетите на 3 март 2011 г. Общи разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	9.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/28 Жалба, подадена на 29 август 2015 г. — Република Гърция/Комисия (Дело T-506/15) (2015/C 371/31) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos, E. Leftheriotou, O. Tsirkinidou и A.-E Vasilopoulou) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да отмени Изпълнително решение на Комисията от 22 юни 2015 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2015) 4076] (1)“ в частта, в която изключва от финансиране от страна на Европейския съюз разходи, направени в рамките на отделени от производството преки помощи за референтни години 2009, 2010 и 2011 и в рамките на кръстосаното спазване за референтната 2011 година, както и доколкото не предвижда възстановяване на Република Гърция на сума в размер 1 0 4 60 620,42EUR на основание решение на Общия съд от 6 ноември 2014 г. по дело T-632/11, Република Гърция/Европейската комисия в съответствие с изложеното в жалбата във връзка с фактическата обстановка и основанията за отмяна; и — Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания. По-специално, що се отнася до финансовата корекция, наложена по схемата за отделени от производството преки помощи, Република Гърция изтъква четири основания за обжалване. 1. Първото основание за обжалване се сочи във връзка с корекцията с еднократна фиксирана сума от 25 %, наложена поради нередностите и при контрола на постоянните пасища за годините 2009, 2010 и 2011. То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 2, параграф 2 от Регламент No 796/2004 (2) [впоследствие на член 2, буква в) от Регламент No 1120/2009 (3)]. 2. Второто основание за обжалване също се сочи във връзка с корекцията с еднократна фиксирана сума от 25 %, наложена поради пропуските при определянето на и контрола на постоянните пасища за годините 2009, 2010 и 2011. То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на насоките относно условията за прилагане на финансова корекция от 25 %, от липса на мотиви, незачитане на пределите на правомощията за преценка на Комисията и от нарушение в същото време на принципа на пропорционалност. 3. Третото основание за обжалване се сочи във връзка с корекцията с еднократна фиксирана сума от 5 %, наложена поради пропуски в Системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) през първата година от прилагането ѝ (2009 г.). То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на насоките, от незачитане на пределите на правомощията за преценка на Комисията и от нарушение в същото време на принципа на пропорционалност. 4. Четвъртото основание за обжалване се сочи във връзка с корекциите с еднократна фиксирана сума, наложени поради пропуски в проверките на място, и по-конкретно корекцията от 2 %, наложена поради неефикасен анализ на риска за референтната година 2010. То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 31, параграф 2 от Регламент No 1122/2009 (4) и на член 27 от Регламент No 796/2004, както и от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания. Освен това, що се отнася до другите спорни точки от обжалваното изпълнително решение, Република Гърция изтъква две основания за обжалване, посочени по-долу. 5. Петото основание за обжалване се отнася до корекцията с еднократна фиксирана сума от 2 %, наложена по схемата за кръстосано спазване за референтната година 2001. То е изведено от неправилно прилагане и тълкуване на член 11 от Регламент No 885/2006 (5) и на член 31 от Регламент No 1290/2005 (6), непълнота на мотивите и фактическа грешка по отношение на корекцията с еднократна фиксирана сума от 2 % за референтната година 2011. 6. Шестото основание за обжалване се отнася до сумата, която трябва да бъде върната на Република Гърция в изпълнение на решение на Общия съд от 6 ноември 2014 г. по дело T-632/11. То е изведено от нарушение на членове 266 и 280 ДФЕС относно задължението на Комисията да приеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда и от липса на мотиви относно невъзстановяването на Република Гърция на сумата от 1 0 4 60 620,42 EUR вследствие на горепосоченото решение на Съда. (1) ОВ L 182, стр. 39 (2) Регламент (ЕО) No 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (OB L 141, 30.4.2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210). (3) Регламент (ЕО) No 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (OB L 316, 2.12.2009 г., стр. 1). (4) Поправка на Регламент (ЕО) No 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2.12.2009 г.),(OB L 246, 17.9.2013 г., стр. 3). (5) Регламент (ЕО) No 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) No 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (OB L 171, 23.6.2006 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37). (6) Регламент (ЕО) No 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OB L 209, 11.8.2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).
bg	caselaw	EU	8.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/14 Жалба, подадена на 3 юни 2014 г. от Debonair Trading Internacional Lda срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 3 април 2014 г. по дело T-356/12, Debonair Trading Internacional Lda/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (Дело C-270/14 P) 2014/C 303/18 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Debonair Trading Internacional Lda (представител: Alkin, Barrister) Друга страна в производството:Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя 1) Да се отмени точка 2 от обжалваното съдебно решение, съгласно която жалбата се отхвърля в останалата ѝ част; 2) да се върне делото на Общия съд за по-подробно разглеждане с оглед на приложимото право; 3) да се осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени в производствата пред Общия съд и пред Съда. Основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, тоест нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1). Най-общо той твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е искал да ограничи условията, които трябва да са налице за възникването на вероятност от объркване между „семейство“ от марки и по-късна марка. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Общият съд не е направил общата преценка на вероятността от объркване с оглед на всички релевантни фактори. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1)
bg	caselaw	EU	24.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 19/9 Решение на Съда (пети състав) от 4 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Чешка република (Дело C-41/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 86/378/ЕИО и Директива 96/97/ЕО - Равно третиране на мъжете и жените - Непълно транспониране) (2009/C 19/14) Език на производството: чешки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. van Beek и P. Ondrůšek) Ответник: Чешка република (представител: M. Smolek) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Не е транспонирана Директива 86/378/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми (ОВ L 225, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 53), както и Директива 96/97/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 година за изменение на Директива 86/378/ЕИО относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми (ОВ L 46, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 3) Диспозитив 1) Като не е приела в предвидения срок всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 86/378/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми и Директива 96/97/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 година за изменение на Директива 86/378, Чешката република не е изпълнила задълженията си по тези директиви и по член 54 от Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз. 2) Осъжда Чешката република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 92, 12.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	22.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/15 Преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство), постъпило на 24 март 2017 г. — Swedish Match AB/Secretary of State for Health (Дело C-151/17) (2017/C 161/19) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) Страни в главното производство Жалбоподател: Swedish Match AB Ответник: Secretary of State for Health Преюдициални въпроси Невалидни ли са член 1, буква в) и член 17 от Директива 2014/40/ЕС (1) поради: i. нарушение на общия принцип на Съюза на недопускане на дискриминация; ii. нарушение на общия принцип на Съюза на пропорционалност; iii. нарушение на член 5, параграф 3 ДЕС и принципа на Съюза на субсидиарност; iv. нарушение на член 296, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“); v. нарушение на членове 34 и 35 ДФЕС; и vi. нарушение на членове 1, 7 и 35 от Хартата на основните права на ЕС? (1) Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ 2014, L 127, стр. 1).
bg	caselaw	EU	10.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/50 Определение на Общия съд от 14 февруари 2017 г. — HP/Комисия и eu-LISA (Дело T-596/16) (1) (2017/C 112/70) Език на производството: английски Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 296, 16.8.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-26/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/41 Решение на Първоинстанционния съд от 11 юни 2009 г. — Италия/Комисия (Дело T-222/04) (1) („Държавни помощи - Схема за помощи, предоставяни от италианските власти на някои предприятия за обществени услуги под формата на освобождаване от данъци и на заеми с преференциална лихва - Решение за обявяване на помощите за несъвместими с общия пазар - Съществуващи помощи или нови помощи) - Член 86, параграф 2 ЕО“) 2009/C 180/75 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представители: първоначално I. Braguglia, впоследствие R. Adam и I. Bruni, подпомагани от M. Fiorilli, avvocato dello Stato) Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: V. Di Bucci) Предмет Искане за отмяна на член 2 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, 2003 г., стp. 21) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Италианската република понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията. (1) ОВ C 233, 28.9.2002 г.
bg	caselaw	EU	6.6.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 178/11 Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 3 април 2017 г. — Edel Grace, Peter Sweetman/An Bord Pleanala (Дело C-164/17) (2017/C 178/13) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Supreme Court Страни в главното производство Жалбоподатели: Edel Grace, Peter Sweetman Ответник: An Bord Pleanala Преюдициален въпрос Когато a) дадена защитена територия е с основна цел да служи за местообитание на конкретен вид, б) самото естество на местообитанието, благоприятно за този вид, предполага, че част от територията, която е благоприятна, с течение на времето непременно ще се промени, и в) като част от предложеното изграждане трябва да се изготви план за управление на цялата територия (включващ промени в управлението на частите от територията, които не са пряко засегнати от самото изграждане) с цел да се гарантира, че във всеки момент горепосочената част от територията, подходяща за местообитание, не се намалява и дори може да се увеличава, но г) част от територията ще бъде лишена от възможността да служи за подходящо местообитание за срока на действие на проекта за изграждане, могат ли мерки като описаните в буква в) надлежно да се квалифицират като смекчаващи?
bg	caselaw	EU	4.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/3 Жалба, подадена на 7 декември 2015 г. от Panrico, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 7 октомври 2015 г. по дело T-534/13, Panrico/СХВП (Дело C-655/15 P) (2016/C 118/04) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Panrico, S.A. (представител: D. Pellisé Urquiza, адвокат) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и HDN Development Corp. Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 7 октомври 2015 г. по дело T-534/14, — да се уважи направеното пред Общия съд искане да се обезсили или отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 25 юли 2013 г. по преписка R 623/2011-4 — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните основания за отмяна, които като цяло сочат нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент No 40/94 относно марката на Общността и на общностната съдебна практика, която ги тълкува. Първо основание, а именно грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд определя доминиращия елемент на сравняваните отличителни знаци и сравнява тези отличителни знаци, без първо да вземе предвид контекста на релевантния пазар и представата на съответните потребители за степента на отличителност на отличителните знаци и/или на съставящите ги елементи. За да се прецени правилно — тоест в съответствие с логиката и правото — сходството между сравняваните знаци е задължително първо този анализ да бъде поставен в контекста на релевантния пазар, така че да се възприеме представата на средния потребител на съответната конкретна територия. Както се посочва в жалбата, в обжалваното съдебно решение, не само че не се извършва контекстуален анализ, но и не се вземат надлежно предвид: i) изключително високата отличителност, която има елементът DONUT (или DOUGHNUTS в неговия фонетичен аспект) на съответната територия; и вследствие на това ii) доминиращият характер, който на съответната територия средният потребител неизбежно ще придаде на елемента DOUGHNUTS (или DONUTS), когато същият е включен в комбинирана марка като „Krispy Kreme DOUGHNUTS“. Второ основание, свързано с горното, доколкото реално не се взема предвид известността (включително репутацията) на по-ранните марки на PANRICO, S.A. При преценката на вероятността от объркване в обжалваното съдебно решение не се отчита в пълна мяра значението на известността и репутацията на по-ранните марки. Това е твърде важно, тъй като съгласно съдебната практика вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-голяма е отличителността на по-ранната марка, особено що се отнася до марките с репутация. Трето основание, а именно грешка при прилагане на правото, доколкото в обжалваното решение Общият съд се отклонява от критериите, установени в съдебната практика във връзка с преценката на вероятността от объркване, включително на тази от асоцииране. По-конкретно: — неправилна преценка на сходството на конфликтните знаци, доколкото (i) елементът DOUGHNUTS не е признат за доминиращ в цялостното впечатление от марката „Krispy Kreme DOUGHNUTS“; и (ii) сходството между елемента „DOUGHNUTS“ и по-ранните марки „DONUT“ и/или „DONUTS“ е погрешно оценено. — неправилна преценка на приликата или сходството между стоките и услугите, обозначени с конфликтните марки. Четвърто основание, а именно грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд не е установил, че от отличителността на по-ранните марки „DONUT“ и „DONUTS“ е извлечена полза и че на същите със сигурност е нанесена вреда.
bg	caselaw	EU	6.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 200/12 Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 29 март 2016 г. — Biedrība „Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra/Latvijas Autoru apvienība“/Konkurences padome (Дело C-177/16) (2016/C 200/18) Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākā tiesa Страни в главното производство Жалбоподател в първоинстанционното производство: Biedrība „Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra/Latvijas Autoru apvienība“ Ответник в първоинстанционното производство: Konkurences padome Преюдициални въпроси 1) Прилага ли се член 102, [втора алинея,] буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и възнаграждения за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка? 2) Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на понятието за несправедливи цени, използвано в член 102, [втора алинея,] буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на граничещите с него пазари? 3) Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на понятието за несправедливи цени, използвано в член 102, [втора алинея,] буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност? 4) Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите? 5) Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на понятието за несправедливи цени, използвано в член 102, [втора алинея,] буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи? 6) Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, [втора алинея,] буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер? Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права? 7) В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?
bg	caselaw	EU	23.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/21 Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 25 април 2012 г. — Oprea/Комисия (Дело F-108/11) (1) (Публична служба - Конкурс на общо основание - Недопускане до участие в конкурса - Досъдебна процедура - Нередовност на процедурата - Явна недопустимост) 2012/C 184/44 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Valentin Oprea (Брюксел, Белгия) (представители: адв. A. Fratini и адв. F. Filpo) Ответник: Европейска комисия (представители: г-н J. Currall и г-жа B. Eggers) Предмет Искане за отмяна на решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AD/198/10 да не допусне жалбоподателя до участие в конкурса поради липса на професионален опит Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2. Осъжда г-н Oprea да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 25, 28.1.2012 г., стр. 69.
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/13 Определение на Съда от 29 януари 2010 г. — Georgios Karatzoglou/Европейска агенция за възстановяване (ЕАВ), Комисия на Европейските общности, правоприемник на ЕАВ (Дело C-68/09 P) (1) (Обжалване - Член 119 от Процедурния правилник - Публична служба - Договор за неопределено време на срочно нает служител - Прекратяване) 2010/C 134/20 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Georgios Karatzoglou (представител: S.A. Pappas, dikigoros) Други страни в производството: Европейска агенция за възстановяване (ЕАВ), Комисия на Европейските общности, правоприемник на ЕАВ (представители: D. Martin и J. Currall) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 2 декември 2008 г. по дело Karatzoglou/Европейска агенция за възстановяване (ЕАВ) (T-471/04) — Връщане на делото за разглеждане от Първоинстанционния съд след отмяна — Отхвърляне на жалба за отмяна на решението на ЕАВ, с което се прекратява договорът, сключен с жалбоподателя като срочно нает служител — Задължение за мотивиране — Злоупотреба с власт — Принцип на добра администрация Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Karatzoglou да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 82, 4.4.2009 г.
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/23 Искане за преюдициално заключение, направено от Kammarrätten i Jönköping (Швеция) на 22 януари 2007 г. — Mattias Jalkhed срещу Jordbruksverket (Дело C-18/07) (2007/C 56/42) Език на производството: шведски Препращаща юрисдикция Kammarrätten i Jönköping Страни в главното производство Ищец: Mattias Jalkhed Ответник: Jordbruksverket Преюдициални въпроси 1) Съставлява ли национална разпоредба, забраняваща притежаването на диви птици като домашни любимци или като хоби, количествено ограничение върху вноса или мярка, имаща равностоен ефект, по смисъла на член 28 от Договора за ЕО, ако от нея следва, че вносът на такива птици от друга държава-членка в съответната държава-членка не е разрешен? 2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, възможно ли е въпреки това тази национална разпоредба да се счита за съвместима с Общностното право предвид факта, че според компетентния национален орган причина за нейното приемане са трудностите да се отговори на изискванията на естественото поведение на дивите птици в затворено пространство (с други думи социалното поведение, поведението при лов и нуждата от свободно движение на дивите птици) и липсата на опитомяване, което причинява страх и нежелателен стрес по време на физически контакт? a) Какво е евентуалното значение на факта, че посочената национална разпоредба е била нотифицирана на Комисията като проект за технически регламент по реда на Директива 98/43/ЕО (1) (изменена с Директива 98/48/ЕО) и не е била обект на възражение от страна на Комисията (при съпоставка, най-вече, с втората алинея на член 8, параграф 5 от тази директива)? б) Какво е евентуалното значение на факта, че на общностно равнище липсва хармонизация относно вноса и притежаването, между другото, на диви птици като разглежданите по делото (обратно на положението съгласно нормите, предмет на разглеждане в решението на Съда по дело С-162/97 Nilsson (и други))? (1) ОВ L 204, стр. 37.
bg	caselaw	EU	7.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/23 Жалба, подадена на 15 януари 2016 г. — Gauff/СХВП — H.P. Gauff Ingenieure (GAUFF) (Дело T-13/16) (2016/C 090/31) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Gauff GmbH & Co. Engineering KG (Нюрнберг, Германия) (представител: A. Molnar, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: H.P. Gauff Ingenieure GmbH & Co. KG — JBG (Франкфурт на Майн, Германия) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „Gauff“ — марка на Общността No 6 327 977 Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 12 ноември 2015 г. по преписка R 549/2015-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, при условията на евентуалност: делото да се върне на СХВП за по-нататъшно разглеждане на погрешно неразгледаните гледни точки, — да осъди СХВП да заплати разноските по делото, включително направените в производството по обжалване пред СХВП. Изложено основание — Нарушение на членове 53, 56, 57 и 76 от Регламент No 207/2009 и нарушение на Регламент No 2868/95, както и нарушение на правото на изслушване и липса на мотиви.
bg	caselaw	EU	16.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 79/10 Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 14 януари 2013 година — „МАКС ПЕН“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ София (Дело C-18/13) 2013/C 79/17 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд София-град Страни в главното производство Жалбоподател:„МАКС ПЕН“ ЕООД Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ София Преюдициални въпроси 1. Следва ли да се отнесат към „данъчна измама“ за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик или негов подизпълнител не разполагат с необходимите персонал, материали и активи да предоставят услугата, не са документирали разходи за фактическото извършване на услугата и отразили такива в счетоводството си, както и са съставени неистински документи относно авторството на подписалите ги за доставчика лица, представляващи договор и приемо-предавателен протокол, представени като доказателство за дължимите насрещни престации и за изпълнението на доставката, за която е издадена данъчна фактура и упражнено правото на приспадане на данъка? 2. От задължението на съда да откаже прилагането на правото на приспадане на данъка при данъчна измама, произтичащо от правото на Съюза, изведено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, произтича ли и задължение националният съд служебно да установи наличието на данъчна измама при условията на главното производство, като: прецени нови фактически положения, въведени за пръв път пред съда; прецени всички доказателства, сред които относими към привидни сделки, неистински документи, документи с невярно съдържание, предвид задълженията на съда по националното право да разреши делото по същество, да спази забрана за влошаването на положението на жалбоподателя, да спази принципите за правото на защита и правна сигурност и служебно да приложи относимите правни норми? 3. Във връзка със задължението на съда да откаже правото на приспадане на ДДС при данъчна измама, произтича ли от чл. 178 алинея 1, буква „а“ от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изискване за да се упражни посоченото право на приспадане доставката да е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител? 4. Изискването по член 242 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, включва ли спазването на съответното счетоводно законодателство на държавата членка, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза, или включва само изискване за водене на регламентираните по същата директива документи за отчетността на ДДС: фактури, декларации и извлечения за рекапитулация? В случай, че е налице втората хипотеза, да се отговори и на въпроса: Предвид посоченото по чл. 226, алинея 1, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изискване фактурите да съдържат „степента и естеството на предоставените услуги“, то следва ли при доставка на услуги фактурите или съставен във връзка със същите документ да съдържа информация за фактическото извършване на услугата — обективни факти, които да могат да бъдат проверени и като доказателство, че действително услугата е извършена и доказателство, че е извършена от посочения в същата доставчик? 5. Изискването по член 242 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, за водене [ориг.24] на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, тълкувано във връзка с член 63 и член 273 от същата директива, допускат ли национална разпоредба, която предвижда, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно приложимото счетоводно законодателство, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза и принципите за документална обоснованост на стопанските операции, предимство на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходите и разходите? (1) OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7
bg	caselaw	EU	29.9.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 295/19 Жалба, подадена на 16 юли 2012 г. от Pi-Design AG, Bodum France и Bodum Logistics A/S срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 8 май 2012 г. по дело T-331/10, Yoshida Metal Industry Co. Ltd/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-337/12 P) 2012/C 295/33 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Pi-Design AG, Bodum France, и Bodum Logistics A/S (представител: H. Pernez, Advocate) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Yoshida Metal Industry Co. Ltd Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Съда: — да отмени решението на Общия съд — да обяви недействителността на марката на Общността No 1 371 244 Допълнителни искания — ако последното решение бъде отменено, да върне делото на Общия като му даде задължителни указания да върне преписката на апелативния състав за ново разглеждане. — да осъди YOSHIDA METAL INDUSTRY CO. LTD. да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателите твърдят, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, тъй Общият съд нарушил член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламента относно марката на Общността като приложил неправилен критерий за определяне на съществените характеристики на спорния знак и изопачил представените му доказателства.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/51 Иск, предявен на 14 февруари 2007 г. — Movimondo Onlus/Комисия (Дело T-52/07) (2007/C 82/106) Език на производството: италиански Страни Ищец: Movimondo Onlus (Рим, Италия) [представители: P. Vitali, G. Verusio, prof. G. M. Roberti, A. Franchi, адвокати] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени оспорваното решение; — при условия на евентуалност, на основание член 241 ЕО да се обявят за незаконни и неприложими членове 133 и 175 от Регламент No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г.; — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи 1. С настоящия иск асоциацията Movimondo ONLUS — Неправителствена организация за сътрудничество и международна солидарност — иска по смисъла на член 230, алинея 4 ЕО отмяна на Решение C (2006) 5802 def. на Комисията от 1 декември 2006 г., което налага административна санкция на неправителствената организация (НПО) MOVIMONDO поради тежко нарушение на професионалната етика и съществено неизпълнение на договора. 2. Във връзка с това се уточнява, че договорните взаимоотношения с Комисията относно хуманитарните помощи и операциите в областта на сътрудничеството за развитие се уреждат от договори, наречени „Grant Agreements“, в обхвата на Рамкови споразумения за партньорство (Framework Partnership Agreement: по-нататък„FPA“) и от общите условия на договора. По-специално, рамковите споразумения „Echo“, във връзка с които Комисията е решила да наложи оспорваната санкция, са следните: — FPA No 3-134, подписано на 6 ноември 2003 г.; — FPA No CCP 99/0119 от 26 февруари 1999 г. 3. В подкрепа на иска си за отмяна на решението от 1 декември 2006 г. Movimondo привежда пет довода. С първия довод ищецът изтъква нарушение на закона във връзка с членове 93, 96 и 114 от Регламент No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности и предявява възражение за незаконност на членове 133 и 175 от Регламент No 2342/2002 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент No 1605/2002 на Съвета, поради нарушение на член 183 от Регламент No 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 г. С втория довод ищецът оспорва погрешната и непълна преценка от страна на Комисията на приписваните обстоятелства и отсъствието на безспорни данни, с които да се обоснове решението за налагане на санкция. С третия довод ищецът възразява срещу нарушаването на общия принцип за правото на защита. С четвъртия довод ищецът посочва грешка при преценката на фактите, лежащи в основата на санкцията, както и приписването на несъществуващи обстоятелства. Същевременно ищецът възразява срещу нарушаването на принципа на пропорционалността и срещу липсата на мотивировка, що се отнася до критериите за „ефикасност, пропорционалност и възпиране“, очертани от член 114 на финансовия Регламент No 1605/2002. Най-после, с петия довод ищецът възразява, на първо място, срещу неопределеността на проектите, представляващи предпоставка на оспорваното решение, както и срещу изтичането на давностния срок. Същевременно ищецът твърди, че липсва общностен акт, който да предвижда санкцията и нарушението на член 2, параграф втори и на член 3, параграф първи от Регламент No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година. На второ място, ищецът изтъква нарушението на членове 175 и 133 от Регламент No 2342/2002 на Комисията.
bg	caselaw	EU	12.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 298/9 Жалба, подадена на 22 юли 2013 г. — Costa Crociere/СХВП — Guerlain (SAMSARA) (Дело T-388/13) 2013/C 298/15 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Costa Crociere SpA (Генуа, Италия) (представители: A. Vanzetti, S. Bergia и G. Sironi, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Guerlain SA (Levallois-Perret, Франция) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението от 13 май 2013 г. на четвърти апелативен състав по преписка R 2049/2011-4, и — да осъди другите страни да заплатят съдебните разноски, направени в производството пред СХВП, както и в настоящото производство. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SAMSARA“ за услуги от клас 44 — марка на Общността No 8 979 122. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка на Общността „SAMSARA“ No 497 966 за стоки от клас 3. Решение на отдела по споровете: уважава изцяло възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета относно марката на Общността (1). (1) ОВ L 78, стp. 1.
bg	caselaw	EU	4.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/15 Решение на Общия съд от 22 март 2013 г. — Bottega Veneta International/СХВП (Форма на чанта) (Дело T-410/10) (1) (Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на чанта - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Липса на отличителен характер, придобит в резултат на използване - Член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3, от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Неотчитане на съставен елемент на заявената марка - Правило No 9 от Регламент (ЕО) No 2868/95) 2013/C 129/29 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Bottega Veneta International Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, M. Boletto и E. Gavuzzi, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Mannucci) Предмет Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 16 юни 2010 г. (преписка R 1539/2009-1) относно заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знак, състоящ се от формата на чанта. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Bottega Veneta International Sàrl да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	15.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 45/43 Жалба, подадена на 20 декември 2013 г. — SACBO/Комисия и TEN-T EA (Дело T-692/13) 2014/C 45/74 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Società per l'aeroporto civile di Bergamo-Orio al Serio SpA (SACBO SpA) (Grassobbio (BG), Италия) (представители: G. Greco, M. Muscardini и G. Carullo, avvocati) Ответници: Изпълнителна агенция за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T EA), Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Като главно искане: да отмени решението на Ten-T EA от 23 октомври 2013 г. и всички посочени предходни актове в частта, в която се потвърждава решението от 18 март 2013 г. и се обявяват за недопустими външните разходи за дейности 1, 2.1, 4, 5, 6 и 7, като по този начин се намалява дължимото съвместно финансиране и се иска възстановяването на сумата от 158 517,54 EUR с произтичащите от това правни последици; — При условията на евентуалност: да установи липсата на намерение за заобикаляне и изкуствено разделяне на дейностите, предмет на съвместно финансиране и следователно да отмени решението на Ten-T EA от 23 октомври 2013 г. и всички посочени предходни актове в частта, в която се потвърждава решението от 18 март 2013 г. и се обявяват за недопустими външните разходи за дейности 1, 2.1, 4, 5, 6 и 7, като по този начин се намалява дължимото съвместно финансиране и се иска възстановяването на сумата от 158 517,54 EUR с произтичащите от това правни последици; — При всички положения: да определи отново посоченото от Комисията намаление на финансирането до размер, който съответства в по-голяма степен на принципа на пропорционалност; — Да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят по настоящото дело е същият като по дело T-270/13, SACBO/Комисия и TEN — T EA (C 207 от 20.07.2013 г., стр. 46). В това отношение трябва да се отбележи, че по посоченото производство и двамата ответници правят възражение за недопустимост на жалбата, тъй като е насочена срещу акт, който според тях не е окончателен. Според жалбоподателя решението на агенцията от 23 октомври 2013 г. е обжалвано от съображения за по-голяма сигурност на защитата, за да бъде потвърдена незаконосъобразността на решението за намаляване на финансирането. Правните основания и основните доводи са същите като посочените по дело T-270/13.
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/39 Определение на председателя на Общия съд от 7 май 2010 г. — Almamet/Комисия (Дело T-410/09 R) (Обезпечително производство - Конкуренция - Решение на Комисията, с което се налага глоба - Банкова гаранция - Молба за спиране на изпълнението - Финансова вреда - Липса на изключителни обстоятелства - Липса на неотложност) 2010/C 179/68 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Almamet GmbH Handel mit Spänen und Pulvern aus Metall (Ainring, Германия) (представители: S. Hautbourg и C. Renner, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: N. Khan, V. Bottka и N. von Lingen) Предмет Молба за спиране на изпълнението на решението на Комисията от 22 юли 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/39.396 — реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) Диспозитив 1. Отхвърля искането за обезпечително производство. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/6 Решение на Съда (разширен състав) от 13 март 2007 г. — Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)/Kaul GmbH, Bayer AG (Дело C-29/05 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Производство по възражение - Представяне на нови факти и доказателства в подкрепа на жалбата, предявена пред трети апелативен състав на СХВП) (2007/C 95/08) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представители: A. von Mühlendahl и G. Schneider, agents) Други страни в производството: Kaul GmbH (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, Rechtsanwälte), Bayer AG Предмет Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 10 ноември 2004 г. Kaul/OHMI и Bayer (Т-164/02), с което Първоинстанционният съд е отменил Решение R 782/2000-3 на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 4 март 2002 г. относно производство по възражение между Kaul GmbH и Bayer AG -Разглеждане на възражението — Проверка на фактите от апелативния състав — Обхват — Чл. 43, пар. 2 и чл. 74, пар. 2 от Регламент No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр.1) Диспозитив 1) Отменя се Решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 20 ноември 2004 г., Kaul/OHMI — Bayer (ARCOL) (T 164/2). 2) Отменя се решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 4 март 2002 г. (дело R 782/2000-3). 3) СХВП се осъжда да заплати както разноските по първоинстанционното производство, така и тези, свързани с обжалването. (1) ОВ C 82, 2.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	7.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 359/12 Определение на Общия съд от 15 октомври 2013 г. — Andechser Molkerei Scheitz/Комисия (Дело T-13/12) (1) (Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Обществено здраве - Списък на хранителните добавки, одобрени за използване в храните - Стевиол гликозиди - Явно недопустима или явно неоснователна жалба) 2013/C 359/22 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Andechser Molkerei Scheitz GmbH (Андекс, Германия) (представител: H. Schmidt, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Grünheid и P. Ondrůšek) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕС) No 1131/2011 на Комисията от 11 ноември 2011 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) No 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стевиол гликозидите (ОВ L 295, стр. 205), доколкото с него се допуска извличаните от листата на растението Stevia rebaudiana Bertoni стевиол гликозиди да се използват единствено като добавки в храните, а не като растителни хранителни съставки от земеделски произход или като ароматни препарати, както и искане за обезщетение за вреди. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Andechser Molkerei Scheitz GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията. (1) ОВ C 89, 24.3.2012 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/14 Иск, предявен на 31 март 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Дело C-149/14) 2014/C 184/18 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakià и E. Manhaeve) Ответник: Република Гърция Искания на ищеца — да се приеме за установено, че като не посочила зони, характеризиращи се с наличие на подводни или повърхностни водни източници, засегнати или застрашени от прекомерна концентрация на нитрати и/или от явлението еутрофизация, като „зони, уязвими от предизвикваното от нитратите замърсяване“ (ЗУН), което посочване трябва да се осъществи въз основа на наличните данни, Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 3, параграф 4 от Директива 91/676/EИО (1) на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, че освен това, като не осъществила посочените в член 5 от същата директива програми за действие в срок от една година, считано от предвиденото в член 3, параграф 4 от директивата, Република Гърция е нарушила и разпоредбата на член 5, параграф 1 от Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници. — да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи 1. Целта на директивата относно замърсяването с нитрати е да се намали замърсяването на водите, предизвикано пряко или косвено от нитрати от селскостопански източници, и наред с това да се предотврати този вид замърсяване. Директивата налага на държавите членки задължението да приемат различни мерки за постигането на тази цел. Едно от тези задължения е посочването на зоните на територията на държавите членки, в които водите са: a) сладководни повърхностни и/или подземни водни маси (член 3, приложение 1), в които, ако не са взети предвидените в директивата относно замърсяването с нитрати мерки, концентрацията на нитрати е или съществува риск да бъде по-висока от 50 mg/l и б) сладководни маси, устия, крайбрежни и морски зони, които са претърпели или съществува възможност да претърпят еутрофизация, ако не бъдат взети мерки. Посочените по-горе зони се определят като „зони, уязвими от замърсяване с нитрати“ или ЗУН. 2. Комисията подлага на технически анализ осъщественото от Република Гърция определяне на ЗУН въз основа на директивата, и въз основа на анализа си стига до заключението, че зоните, определени като ЗУН, трябва да се разширят, за да бъдат изцяло спазени изискванията на директивата. 3. Въз основа на представените на Комисията от Република Гърция доказателства относно концентрацията на нитрати (на основание член 10 от директивата за периода 2004 — 2007, както и за периода 2008 — 2011), а също и въз основа на данните за средните и максимални стойности на концентрация на нитрати в подземните води и на съответните данни за засегнатите от еутрофизация повърхностни води (таблици 3 и 4), Комисията определя 9 зони, които ще трябва да бъдат определени като ЗУН и/или за които ще трябва да се разшири определената в момента зона. 4. След като прави своя анализ зона по зона, Комисията предявява иск до Съда, за да се приеме за установено, че като не посочила зони, за които е характерно наличие на подводни или повърхностни водни източници, засегнати или застрашени от прекомерна концентрация на нитрати и/или от явлението еутрофизация, като „зони, уязвими от предизвикваното от нитратите замърсяване“ (ЗУН), което посочване трябва да се осъществи въз основа на наличните данни, Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 3, параграф 4 от Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници. 5. Освен това, като не осъществила програмите за действие, посочени в член 5 от същата директива в срок от една година, считано от посочения в член 3, параграф 4 от директивата срок, Република Гърция е нарушила и разпоредбата на член 5, параграф 1 от Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници. (1) ОВ L 375, стр. 1.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 81.
bg	caselaw	EU	19.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/43 Жалба, подадена на 24 октомври 2014 г. — VTB Bank/Съвет (Дело T-734/14) (2015/C 016/67) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: VTB Bank OAO (Санкт Петербург, Русия) (представители: M. Lester, Barrister, C. Claypoole, Solicitor и J. Ruiz Calzado, lawyer) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени на основание член 263 ДФЕС Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година (1), Регламент на Съвета (ЕС) No 833/2014 от 31 юли 2014 година (2), Решение 2014/659/ОВППС на Съвета от 8 септември 2014 година (3) и Регламент (ЕС) No 960/2014 на Съвета от 8 септември 2014 година (4) в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя, — да обяви на основание член 277 ДФЕС член 1 от Решение 2014/512/ОВППС на Съвета, член 5 от Регламент No 833/2014, член 1 от Решение 2014/659/ОВППС на Съвета и член 1, параграф 5 от Регламент No 960/2014 за неправомерни/неприложими. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания. 1. Първото основание е изведено от твърдението, че Съветът не е мотивирал надлежно или достатъчно включването на жалбоподателя в списъците по Решение 2014/512/ОВППС на Съвета, Регламент на Съвета (ЕС) No 833/2014, Решение 2014/659/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) No 960/2014 на Съвета (наричани по-нататък „обжалваните актове“). Съветът е длъжен да изложи конкретно съображенията, поради които включва дадено образувание като адресат на предвидените в обжалваните актове ограничителни мерки. Съветът не е посочил каквито и да било съображения за решението си за прилагане на обжалваните актове по отношение на жалбоподателя или, при условията на евентуалност, не е мотивирал достатъчно/надлежно включването на жалбоподателя и дори не го е уведомил за него, като е нарушил задълженията си в това отношение. 2. Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката като е приел, че жалбоподателят отговаря на критериите за включване в списъците по обжалваните актове. Той не се управлява от държавата и не изпълнява „изрично [...] възложени задачи по насърчаване на конкурентоспособността на руската икономика, нейното диверсифициране и поощряване на инвестициите“. 3. Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил правото на защита и на ефективна съдебна защита на жалбоподателя. Като не е уведомил жалбоподателя за включването му в обжалваните актове, не изложил съображенията си за това включване, не представил никакви доказателства в негова подкрепа или не му дал възможност да изрази становището си, Съветът нарушил правото на жалбоподателя на защита и на ефективна съдебна защита от този Съд. 4. Четвъртото основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил необосновано и несъразмерно основни права на жалбоподателя, сред които правото му на защита на собствеността, стопанската инициатива и доброто име. По-специално включването на жалбоподателя в спорните мерки представлява неоснователно и несъразмерно ограничение на правото му мирно да се ползва от своята собственост, установено в член 17 от Хартата на основните права и в член 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и правото му на добро име. 5. С оглед обявяването на неправомерност, първо основание, изведено от твърдението, че член 1 от Решение 2014/512/ОВППС на Съвета, член 5 от Регламент 833/2014, член 1 от Решение 2014/659/ОВППС на Съвета и член 1, параграф 5 от Регламент 960/2014 са неправомерни, тъй като не са необходими или съразмерни с целите, които спорните мерки очевидно са предвидени да преследват, а именно да се окаже натиск върху правителството на Русия, за да промени политиката си по отношение на Украйна. 6. С оглед обявяването на неправомерност, второ основание, изведено от твърдението, че спорните мерки нарушават международноправните задължения на Европейския съюз по член II, параграф 1, член XVI и член XVII от ГАТТ, както и по някои разпоредби от Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна. Освен това спорните мерки водят до нарушение от държавите членки на техни задължения по договори за приятелство, търговия и корабоплаване и по други подобни договори. (1) ОВ L 229, стр. 13. (2) ОВ L 229, стр. 1. (3) ОВ L 271, стр. 54. (4) ОВ L 271, стр. 3.
bg	caselaw	EU	1.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 156/40 Решение на Общия съд от 17 април 2013 г. — TCMFG/Съвет (Дело T-404/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката) 2013/C 156/73 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Turbo Compressor Manufacturer (TCMFG) (Техеран, Иран) (представител: K. Kleinschmidt, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и J.-P. Hix) Встъпила страна, подпомагаща ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и T. Scharf) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65), в частта, която се отнася до жалбоподателя. Диспозитив 1. Отменя Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, в частта, която се отнася до Turbo Compressor Manufacturer (TCMFG). 2. Последиците от Решение 2011/299, в частта, която се отнася до TCMFG, се запазват за период, не по-дълъг от два месеца и десет дни, считано от деня на обявяване на настоящото решение. 3. Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на TCMFG. 4. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 290, 1.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/42 Жалба, подадена на 12 август 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 30 май 2013 г. по дело T-454/10, Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav), Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon)/Европейска комисия (Дело C-457/13 P) 2013/C 344/73 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Marcoulli, K. Skelly) Други страни в производството: Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav), Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon), Associazione Italiana Industrie Prodotti Alimentari (AIIPA), Confederazione Cooperative Italiane Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени изцяло решението на Общия съд, — да се произнесе по съществото на спора, като приеме за недопустими и/или неоснователни жалбите по дела T-454/10 и T-482/11, — да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по последното и по настоящото производство. В случай че Съдът реши да потвърди решението на Общия съд, Комисията иска съответно от Съда: — да приеме за окончателни последиците на член 52, параграф 2а от Регламент No 1580/2007 (1) и на член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение No 543/2011 (2), както и тези на член 60, параграф 7 от последния, доколкото съгласно тези разпоредби са извършени плащания на организации на производители, считано до 15 октомври в годината на постановяването на решението на Съда или до друга по-късна дата по преценка на Съда относно плащания, свързани с оперативни програми, одобрени преди 30 май 2013 г. Правни основания и основни доводи По настоящото дело Комисията иска от Съда да отмени обжалваното решение на Общия съд, да се произнесе по същество, като приеме жалбите по дела T-454/10 и T-482/11 за недопустими и/или за неоснователи, и да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по последното и по настоящото производство. Предмет на обжалване в настоящото дело е съдебно решение, което постановено в производство, образувано по жалби за отмяна на член 52, параграф 2а от Регламент No 1580/2007 и на приложение VIII към него, както и на член 50, параграф 3 и на член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение No 543/2011. Жалбоподателите в първоинстанционното производство са преработватели на плодове и зеленчуци, които поддържат, че посочените по-горе разпоредби косвено допускат финансиране от Съюза на дейности по преработка, извършвани от организации на производители. Общият съд е приел жалбите за допустими. Той е счел, че предоставянето на помощ на организации на производители, чиито продукт впоследствие се преработва от тях самите или от трето лице от тяхно име, е равнозначно на предоставяне на помощ за преработвателни дейности, което не попада в приложното поле на Общия регламент за ООП (3). Освен това Общият съд е приел, че Комисията няма право да предоставя помощ, водеща до дискриминация на преработвателите, които не са членове на организация на производители, и до облагодетелстване на организации на производители, доколкото те извършват дейности по преработка. Комисията твърди, че като е стигнал до тези изводи, Общият съд е допуснал три грешки. Първо, Комисията поддържа, че Общият съд неправилно е приел жалбите за допустими. Комисията твърди, че въпросните мерки са регулаторни мерки с общо приложение, които налагат приемането мерки за прилагане от държавите членки, за да произведат правни последици. Освен това Комисията поддържа, че Общият съд неправилно е счел, че въпросните мерки засягат пряко жалбоподателите. Като стигнал до този извод, Общият съд приел, че положението на жалбоподателите е същото като на конкуренти на получател на държавна помощ. Комисията твърди, че този извод на Общия съд е неправилен. По същество Комисията поддържа, че Общият съд е тълкувал погрешно разпоредбите на Общия регламент за ООП, и по-специално, че не е преценил правилно оперативната самостоятелност, която Съветът е предоставил на Комисията да приеме правила за прилагане на Общия регламент за ООП. Накрая Комисията твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно принципа на недопускане на дискриминация по начина, по който би трябвало да бъде приложен към схеми за предоставяне на финансова помощ съгласно Общия регламент за ООП. В случай че Съдът реши да отхвърли жалбата, Комисията иска от Съда да приложи правомощието си по член 264 ДФЕС да приеме за окончателни последиците от отменените разпоредби до 15 октомври в годината на постановяване на неговото решение. Комисията прави това искане, за да се гарантира, че последиците от решението ще бъдат приложени еднакво към всички организации на производители и че то няма да доведе до неоправдано обременяване на организации на производители. (1) Регламент (ЕО) No 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) No 2200/96, (ЕО) No 2201/96 и (ЕО) No 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350 стр. 1). (2) Регламент за изпълнение (ЕС) No 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, стр. 1). (3) Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (ОВ L 299, стр. 1).
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/14 Искане за преюдициално заключение, направено от Oberlandesgerichts Innsbruck (Австрия) на 13 декември 2006 г. — Malina Kloppel/Tiroler Gebietskrankenkasse (Дело C-507/06) (2007/C 56/25) Език на производството: Немски Препращаща юрисдикция Oberlandesgericht Innsbruck Страни в главното производство Ищец: Malina Kloppel Ответник: Tiroler Gebietskrankenkasse Преюдициален въпрос Трябва ли чл. 72 от Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (1), изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) No 1386/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 година (2), във връзка с чл. 3 от същия регламент, както и във връзка с чл. 10а от Регламент (ЕИО) No 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент No 1408/71 (3), изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) No 410/2002 на Комисията от 27 февруари 2002 година (4), да се тълкува в смисъл, че периодите, през които се получават семейни помощи в една държава-членка (в конкретния случай във ФРГ — Bundeserziehungsgeld [изплащани от Федералната република помощи за отглеждане на дете]) следва да се третират еднакво с оглед придобиването на правото да се получават сходни помощи в друга държава-членка (в конкретния случай в Република Австрия — Kinderbetreuungsgeld [помощи за полагане на грижи за дете]), и поради това, по отношение на придобиването на правото във втората държава, следва да се разглеждат като периоди, през които се получават такива помощи в последната, ако през тези периоди и двамата родители следва да се квалифицират като работници по смисъла на чл. 1, буква а), i) от Регламент 1408/71? (1) ОВ L 149, стр. 2. (2) ОВ L 187, стр. 11. (3) ОВ L 74, стр. 1. (4) ОВ L 62, стр. 17.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/58 Жалба, подадена на 16 ноември 2009 г. — CheapFlights International/СХВП — Cheapflights (Cheapflights) (Дело T-460/09) 2010/C 24/103 Език, на който е подадена жалбата: английски Страни Жалбоподател: CheapFlights International Ltd (Ballybofey, Ирландия) (представители: H. Hartwig и A. von Mühlendahl, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Cheapflights Ltd (Лондон, Обединеното кралство) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 31 август 2009 г. по преписка R 1356/2007-4; — да се отхвърли подадената от другата страна в производството пред апелативния състав жалба срещу решението на отдела по спорове на СХВП от 22 юни 2007 г. в производството по възражение B 806 531; — да се осъди ответника да заплати разноските, включително и тези направени от жалбоподателя пред апелативния състав; и — да се осъди другата страна в производството пред апелативния състав да заплати разходите в производството, включително и тези направени от жалбоподателя пред апелативния състав, в случай че реши да встъпи по делото. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в произвдството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка „Cheapflights“ за стоки и услуги в класове 9, 16, 35, 38, 39, 41, 42, 43 и 44 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: регистрация като ирландска марка на фигуративния знак „CheapFlights“ за услуги в класове 35, 36, 38, 39, 41, 42, 43 и 44; заявка за ирландска марка на словната марка „CHEAPFLIGHTS“ за услуги в класове 35, 39 и 43; регистрация като ирландска марка на словната марка „CHEAPFLIGHTS“ за услуги в класове 38, 41, 42 и 44; регистрация на ирландската марка на фигуративния знак „CheapFlights.ie“ за услуги в класове 35, 39, 41, 42 и 43; регистрация като международна марка на фигуративния знак „CheapFlights“ за услуги в класове 35, 38, 39 и 42 Решение на отдела по споровете: частично уважаване на възражението. Решение на апелативния състав: отмяна на спорното решение и отхвърляне изцяло на възражението Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че не е налице вероятност от объркване между разглежданите марки.
bg	caselaw	EU	12.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/36 Жалба, подадена на 5 март 2012 г. — ZZ/Комисия (Дело F-30/12) 2012/C 138/85 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: C. Mourato) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на конкурсната комисия за общия конкурс EPSO/AD/204/10 да не допусне жалбоподателя до следващия етап на конкурса. Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на конкурсната комисия за общия конкурс EPSO/AD/204/10 от 13 април 2011 г. в частта, в която се отнася до жалбоподателя, — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/42 Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. — Dow Chemical и др./Комисия (Дело T-42/07) (1) (Конкуренция - Картели - Пазар на бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Отговорност за неправомерното поведение - Глоби - Тежест и продължителност на нарушението - Отегчаващи обстоятелства) 2011/C 269/91 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: The Dow Chemical Company (Midland, Мичиган, Съединените щати); Dow Deutschland Inc. (Schwalbach, Германия); Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH (Schwalbach); и Dow Europe GmbH (Horgen, Швейцария) (представители: първоначално D. Schroeder, P. Matthey и T. Graf, впоследствие D. Schroeder и T. Graf, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално M. Kellerbauer, V. Bottka и J. Samnadda, впоследствие M. Kellerbauer, V. Bottka и V. Di Bucci) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година във връзка с процедура по прилагането на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението ЕИП (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен — бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) доколкото засяга The Dow Chemical Company или отмяна на член 1 от посоченото решение, доколкото засяга The Dow Chemical Company, или намаляване — доколкото се засягат всички жалбоподатели — на размера на наложената им глоба. Диспозитив 1. Отменя член 1, буква б) от Решение C(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година във връзка с производство за прилагане на член 81 (ЕО) и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация), доколкото в него се приема за установено, че Dow Deutschland Inc. участва в разглежданото нарушение от 1 юли 1996 г. до 27 ноември 2001 г. вместо от 2 септември 1996 г. до 27 ноември 2001 г. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. Осъжда The Dow Chemical Company, Dow Deutschland, Dow Deutschland Anlagengesellschaft mbH и Dow Europe GmbH да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и девет десети от съдебните разноски, направени от Европейската комисия. 4. Осъжда Комисията да заплати една десета от направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 82, 14.4.2007 г.
bg	caselaw	EU	9.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 204/21 Решение на Общия съд от 25 май 2011 г. — Prinz von Hannover/СХВП (Изображение на герб) (Дело T-397/09) (1) (Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка на Общността, изобразяваща герб - Абсолютно основание за отказ - Имитация от гледна точка на хералдиката на държавна емблема - Член 7, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 6, трето от Парижката конвенция) 2011/C 204/36 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Ernst August Prinz von Hannover Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Хановер, Германия) (представители: R. Stötzel и J. Hilger, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 юли 2009 г. (преписка R 1361/2008-1) относно заявка за регистрация на фигуративен знак, изобразяващ герба на Хановерската династия, като марка на Общността Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-н Ernst August Prinz von Hannover Herzog zu Braunschweig und Lüneburg да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 297, 5.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	16.10.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/4 Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. от Agria Polska sp. z o.o., Agria Chemicals Poland sp. z o.o., Star Agro Analyse und Handels GmbH и Agria Beteiligungsgesellschaft mbH срещу решението на Общия съд от 16 май 2017 г. по дело T-480/15, Agria Polska и др./Комисия (Дело C-373/17 P) (2017/C 347/04) Език на производството: полски Страни Жалбоподатели: Agria Polska sp. z o.o., Agria Chemicals Poland sp. z o.o., Star Agro Analyse und Handels GmbH и Agria Beteiligungsgesellschaft mbH (представители: P. Graczyk и W. Rocławski) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания Жалбоподателите искат от Съда: — да отмени изцяло решението на Общия съд от 16 май 2017 г. по дело T-480/15; — да се произнесе окончателно по спора като отмени решението на Комисията; — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Първо основание: нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС във връзка с член 17, параграф 1, второ изречение ДЕС, член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 773/2004 на Комисията и член 7 параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета, тъй като Общият съд не отчел допуснатите от Комисията явни грешки в преценката на вероятността да е извършено нарушение на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, на наличието на интерес на Съюза от започване на разследване и на обхвата на необходимите мерки за разследване. В рамките на първото основание жалбоподателите по-специално твърдят, че Общият съд е допуснал следните грешки: (i) обяснил едновременността в действията на конкурентите на жалбоподателите (подаване на жалби до националните органи) само и изключително въз основа на дадените от тях обяснения; (ii) не взел предвид отмяната на повечето административни решения, които са постановени вследствие на подадените от конкурентите жалби и с които на жалбоподателите се наложени санкции; (iii) не отчел подаването на жалби и до органи, които не разполагат с компетентност, като само констатирал, че предвид опасността от накърняване на репутацията или от засягане на първоначалното състояние на продаваните продукти било оправдано да бъдат информирани компетентните органи; (iv) потвърдил преценката на Комисията, че Съюзът няма достатъчен интерес от започването на разследване, въпреки че действията, за които се е отнасяла жалбата им до нея, засягат територията на няколко държави членки и предприятия с дейност на редица пазари; неправилно приел, че подаването на жалби от жалбоподателите до националния орган за защита на конкуренцията предопределя изключителната му компетентност; (v) не отчел обстоятелството, че обхватът на необходимите мерки за разследване и необходимостта от използване на значителни ресурси предполагат, че компетентна е Комисията; (vi) приел, че в случая не са изпълнени условията, характеризиращи т.нар. „злонамерени производства“. Второ основание: нарушение на принципа на полезно действие на правото на Съюза (effet utile) и неправилно тълкуване на този принцип, що се отнася до практическото приложение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС във връзка с член 105 ДФЕС и член 17 параграф 1 ДЕС, тъй като Общият съд: (i) не взел предвид функциите, които изпълнява Комисията в системата на Съюза за защита на конкуренцията, и приел, че Комисията не е длъжна да проверява дали националният орган разполага с подходящи средства за изпълнение на задълженията си, произтичащи от Регламент No 1/2003, (ii) не взел предвид твърдението на жалбоподателите, че търсенето на защита пред националните съдилища чрез private enforcement на правилата в областта на конкуренцията е неефективно, поради липсата на подходящи производства и изтичането на съответните срокове по полското право (iii) приел, че жалбоподателите не са доказали липсата на намерение на полския орган за защита на конкуренцията (Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów (UOKiK) [председател на Службата за защита на конкуренцията и на потребителите]) действително да преследва и наказва нарушенията, макар да е безспорно, че председателят на UOKiK е отказал да започне разследване поради изтичане на приложимия към този момент едногодишен давностен срок. Трето основание: нарушение на принципа на ефективна съдебна защита (член 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи), правото на ефективни правни средства за защита пред съд (член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС) и правото на добра администрация (член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС), тъй като Общият съд: (i) потвърдил решението на Комисията, с което тя отхвърля жалбата на жалбоподателите, без да се произнесе дали е извършено нарушение, въпреки отказа преди това на формални основания на националния орган за защита на конкуренцията да преследва нарушенията и липсата на реална възможност за предявяване на искания за обезщетение по частноправен път (ii) неправилно приел, че не е извършено нарушение на принципа на ефективна съдебна защита с довода, че жалбоподателите са имали право да обжалват решението на Комисията, с което се отхвърля жалбата; (iii) не взел предвид, че част от правото на ефективна съдебна защита, на ефективни правни средства на защита и на добра администрация е и правото на разглеждане на преписката в разумен срок, което в случая не е бил спазено, тъй като Комисията приела решение, с което отказва да започне разследване, след като са изминали 4,5 години от момента на подаване на жалбата от жалбоподателите.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/11 Решение на Съда (втори състав) от 4 март 2010 г. — Pilar Angé Serrano, Jean-Marie Bras, Adolfo Orcajo Teresa, Dominiek Decoutere, Armin Hau, Francisco Javier Solana Ramos/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз (Дело C-496/08 P) (1) (Обжалване - Длъжностни лица - Кандидати, издържали вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник - Влизане в сила на новия правилник - Преходни разпоредби за класиране в степен - Възражение за незаконосъобразност - Придобити права - Оправдани правни очаквания - Равно третиране - Принцип на добра администрация и задължение за полагане на грижа) 2010/C 113/15 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Pilar Angé Serrano, Jean-Marie Bras, Adolfo Orcajo Teresa, Dominiek Decoutere, Armin Hau, Francisco Javier Solana Ramos (представител: E. Boigelot, avocat) Други страни в производството: Европейски парламент (представители: L. G. Knudsen и K. Zejdová), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и K. Zieleśkiewicz) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (трети състав) от 18 септември 2008 г. по дело Angé Serrano и др./Парламент (T-47/05), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на жалбоподателите за отмяна на индивидуалните решения за класиране в степен, приети на основание на преходните разпоредби на приложение XIII и в частност на член 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) No 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година (ОВ L 124, стp. 1) — Премахване, след влизането в сила на новия правилник, на класирането в степен вследствие на успешно издържан вътрешен конкурс, проведен при действието на стария правилник — Запазване на правния интерес, въпреки че обжалваните решения вече не произвеждат правни последици — Принципи на запазване на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания — Принцип на равно третиране Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Отхвърля насрещната жалба. 3. Г-жа Angé Serrano, г-н Bras, г-н Orcajo Teresa, г-н Decoutere, г-н Hau и г-н Solana Ramos, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 44, 21.2.2009 г.
bg	caselaw	EU	11.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 243/3 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 9 май 2012 г. — Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz (Дело C-219/12) 2012/C 243/05 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr Ответник: Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz Заинтересована страна: Thomas Fuchs Преюдициален въпрос Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО (1) експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана върху или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/4 Решение на Съда (пети състав) от 9 април 2014 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — T-Mobile Austria GmbH/Verein für Konsumenteninformation (Дело C-616/11) (1) ((Директива 2007/64/EО - Платежни услуги - Член 4, точка 23 - Понятие за платежен инструмент - Платежни нареждания, направени онлайн и с помощта на хартиена бланка - Член 52, параграф 3 - Право на получателя на плащането да иска от платеца заплащането на разходи за използването на даден платежен инструмент - Право на държавите членки да въведат обща забрана - Договор между мобилен телефонен оператор и граждани)) 2014/C 175/04 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: T-Mobile Austria GmbH Ответник: Verein für Konsumenteninformation Предмет Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof — Тълкуване на член 4, точка 23 и на член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, стр. 1) — Приложно поле — Понятие за „платежен инструмент“ — Национално законодателство, предвиждащо обща забрана за събиране на такса за обработка на плащането при използването на платежен инструмент — Договор между оператор на цифрови телефонни системи и физически лица — Плащане чрез подписано платежно нареждане на хартиен носител или чрез система за директен дебит на хартиен носител или чрез система за директен дебит в електронен формат Диспозитив 1) Член 52, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той се прилага по отношение на използването на платежен инструмент в договорно отношение между мобилен телефонен оператор, в качеството му на получател на плащания, и неговия клиент, в качеството му на платец. 2) Член 4, точка 23 от Директива 2007/64 трябва да се тълкува в смисъл, че както процедурата по издаване на платежно нареждане чрез документ за превод, върху който е положен саморъчният подпис на платеца, така и процедурата по издаване на платежно нареждане онлайн представляват платежни инструменти по смисъла на тази разпоредба. 3) Член 52, параграф 3 от Директива 2007/64 трябва да се тълкува в смисъл, че той дава на държавите членки правото да въведат за получателите на плащания обща забрана за налагане на платеца на такси за използването на който и да е платежен инструмент, стига националната правна уредба като цяло да взема предвид необходимостта от насърчаване на конкуренцията и поощряване използването на ефективни платежни инструменти, което запитващата юрисдикция трябва да провери. (1) ОВ C 73, 10.3.2012 г.
bg	caselaw	EU	30.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/28 Жалба, подадена на 13 ноември 2014 г. — Infineon Technologies/Комисия (Дело T-758/14) (2015/C 107/38) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Infineon Technologies AG (Нойбиберг, Германия) (представители: I. Brinker, U. Soltész, P. Linsmeier, lawyers) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия по преписка AT.39574 — Чипове за смарт карти oт 3 септември 2014 г. (съобщено на жалбоподателя на 5 септември 2014 г.), по-конкретно член 1, буква a), член 2, буква a) и член 4, втори параграф; — алтернативно, да постанови съществено намаление на глобата, наложена на Infineon Technologies AG съгласно член 2, буква a) oт решението; и — да осъди Европейската комисия да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2014) 6250 окончателен на Комисията от 3 септември 2014 г. по преписка AT.39574 — Чипове за смарт карти. В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания. 1. Първото правно основание е нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, което Комисията е допуснала, по-специално като не е приела ново изложение на възраженията. Жалбоподателят твърди, че: — Комисията не е представила доказателства по начин, който да позволи на жалбоподателя да установи поведението, заради което е упрекван и да се защити надлежно; — Комисията е нарушила процесуалните права на Infineon чрез въвеждането на ключови елементи от доказателствения материал едва в последния етап, в резултат на което Infineon не е могло да се защити чрез изчерпателен отговор по изложените възражения и му е била отказана възможност да обори доказателствата, използвани срещу него при устното изслушване; и — някои от документите, на които Комисията се е позовала, не са били оповестени пред Infineon и не могат да бъдат използвани срещу него. 2. Второто правно основание е нарушение от страна на Комисията на принципа на добрата администрация и правото на Infineon на защита, чрез прилагането на „ускорена процедура“. 3. Третото правно основание почива на твърдението, че контактите на Infineon с конкурентите му, посочени в решението, не са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателят излага, че: — доказателствата, на които се е основала Комисията са недостоверни и следователно недостатъчни за установяване отвъд всяко разумно съмнение (in dubio pro reo) на описаните в решението факти; и — фактите, описани от Комисията не представляват „ограничение поради целта“, както твърди Комисията. 4. Четвъртото правно основание е явна грешка, допусната от Комисията при прилагането на концепцията за „едно-единствено продължавано нарушение“ предвид факта, първо, че Infineon е било отговорно само за седем двустранни контакта (от общо 41), второ, то не е знаело за тях и най-сетне, то и не би могло разумно да предвиди двустранните контакти между останалите участници. 5. Петото правно основание са явни грешки, които Комисията е допуснала при определянето на размера на глобата, тъй като не е изключила от „стойността на продажбите“ (основата за определяне на размера на глобата) оборота, който очевидно не е засегнат от нарушението. 6. Шестото правно основание е нарушение от страна на Комисията на собствените ѝ насоки за определяне на глоби и на принципа на пропорционалност, по-специално чрез определяне на един и същ „процент на тежест“ за всички страни.
bg	caselaw	EU	6.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/4 Определение на Съда (шести състав) от 3 май 2012 г. — World Wide Tobacco España, SA/Европейска комисия (Дело C-240/11 P) (1) (Обжалване - Конкуренция - Картели - Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн - Определяне на цените и разпределяне на пазара - Глоби - Възпиращ ефект - Равно третиране - Смекчаващи обстоятелства - Максимална граница от 10 % от оборота - Сътрудничество) 2012/C 303/05 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: World Wide Tobacco España, SA (представители: M Odriozola и A Vide, abogados) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: E. Gippini Fournier и L Malferrari) Предмет Жалба срещу решението на Общия съд (четвърти състав) от 8 март 2011 г. по дело World Wide Tobacco España/Комисия (T-37/05), с което Общият съд е отхвърлил частично искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя с Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 г. относно процедура за прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C. 38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания) Диспозитив 1. Отхвърля главната и насрещната жалба. 2. Осъжда World Wide Tobacco España SA да заплати съдебните разноски по главната жалба. 3. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски по насрещната жалба. (1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/12 Решение на Съда (осми състав) от 6 декември 2007 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen — Белгия) — BVBA Van Landeghem/Belgische Staat (Дело C-486/06) (1) (Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Позиции 8703 и 8704 - Автомобилно превозно средство тип „пикап“) (2008/C 22/22) Език на производството: нидерландски Препращаща юрисдикция Hof van beroep te Antwerpen Страни в главното производство Ищец: BVBA Van Landeghem Ответник: Belgische Staat Предмет Преюдициално запитване — Hof van beroep te Antwerpen — Тълкуване на Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стp. 1) — Подпозиции 8703 и 8704 — Класиране на моторно превозно средство тип „пикап“, състоящо се от затворена кабина, предназначена за транспорт на пътници и товарно пространство, не по-високо от 50 см, снабдено с луксозен интериор, с антиблокираща спирачна система (ABS), с бензинов двигател с работен обем от 4 до 8 литра, със задвижване 4 × 4 и с джанти на луксозна спортна кола Диспозитив Пикапи като разглежданите по главното производство, състоящи се, от една страна, от затворена кабина, предназначена за транспорт на пътници, в която зад седалката или седалката тип пейка на водача се намират сгъваеми или подвижни седалки с обезопасителни колани с три точки на закрепване, и от друга страна, от отделено от кабината товарно пространство, не по-високо от 50 см, на което само задната част е отваряема и което няма приспособления за прикрепване на товара, с много луксозен интериор с многобройни екстри (по-конкретно с електрически регулиращи се кожени седалки, с електрически регулиращи се огледала за обратно виждане и прозорци, както и със стерео уредба и CD устройство), и които са оборудвани с антиблокираща спирачна система (ABS), с бензинов двигател с работен обем от 4 до 8 л с автоматична скоростна кутия с много висок разход на гориво, с четири задвижващи колела и с луксозни спортни джанти, трябва да бъдат класирани според техния общ външен вид и съвкупността от характеристиките им в позиция 8703 на Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му след измененията, направени с приложенията към Регламенти (ЕО) No 3115/94 на Комисията от 20 декември 1994 г., (ЕО) No 3009/95 на Комисията от 22 декември 1995 г. и (ЕО) No 1734/96 на Комисията от 9 септември 1996 г. (1) ОВ C 20, 27.1.2007 г.
bg	caselaw	EU	5.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/47 Жалба, подадена на 13 май 2008 г. — Rodd & Gunn Australia/СХВП (Изобразяване на куче) (Дело T-187/08) (2008/C 171/90) Език, на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Rodd & Gunn Australia Limited (Wellington, Нова Зеландия) (представители: B. Brandreth, Barrister и N. Jenkins, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 12 март 2008 г. по дело No R 1245/2007-4, — да се разпореди restitutio in integrum по отношение на марка на Общността No 339 218 и — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: Фигуративна марка, състояща се в изобразяване на куче за стоки в класове 16, 18 и 25 — марка на Общността No 339 218 Решение на отдела „Марки и регистър“: Отхвърля искането за restitutio in integrum Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 47 от Регламент на Съвета No 40/94, тъй като подновяването на марка на Общността е позволено не само на титуляра на такава или на негов професионален представител; Апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото и при преценката си на фактите, приемайки, че жалбоподателят и неговият упълномощен представител не са проявили дължимата грижа при дадените обстоятелства; Апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателят е проявил небрежност, като е натоварил агенцията за подновяване на марки Computer Patent Annuities Limited да поднови неговите марки.
bg	caselaw	EU	6.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/16 Иск, предявен на 24 юли 2007 г. — Tailor/СХВП (Десен заден джоб) (Дело T-283/07) (2007/C 235/29) Език на производството: немски Страни Ищец: Tom Tailor GmbH (Хамбург, Германия) (представители: Rechtsanwälte S. O. Gillert, K. Vanden Bossche и F. Schiwek) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на ищеца — да се отмени Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 15 май 2007 г. (дело R 668/2006-1); — да се осъди СХВП да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка „Десен заден джоб“ за стоки от клас 25 (заявка No 4 287 769). Решение на проверителя: отхвърляне на заявката Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1), тъй като заявената фигуративна марка има достатъчно отличителен характер. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стр. 1); (Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	16.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 79/12 Решение на Общия съд от 5 февруари 2013 г. — Bank Saderat Iran/Съвет (Дело T-494/10) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката) 2013/C 79/20 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bank Saderat Iran (Техеран, Иран) (представители: първоначално S. Gadhia и S. Ashley, solicitors, D. Anderson, QC, и R. Blakeley, barrister, впоследствие S. Gadhia, S. Ashley, R. Blakeley и D. Wyatt, QC, и накрая S. Ashley, R. Blakeley, D. Wyatt, S. Jeffrey и A. Irvine, solicitors) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: S. Bolaert и M. Konstantinidis) Предмет искане за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, стр. 25), на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), на Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент No 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент No 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя. Диспозитив 1. Отменя, доколкото се отнасят до Bank Saderat Iran: — таблица Б, точка 7 от приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, — таблица Б, точка 5 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) No 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, — дял I, таблица Б, точка 7 от приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413, — таблица Б, точка 7 от приложение VIII към Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент No 423/2007, — Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413, — Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент No 961/2010, — дял I, таблица Б, точка 7 от приложение IX към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент No 961/2010. 2. Запазва действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 и с Решение 2011/783, по отношение на Bank Saderat Iran до момента, в който отмяната на Регламент No 267/2012 породи действие. 3. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4. Съветът на Европейския съюз понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Bank Saderat Iran. 5. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	4.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 328/43 Жалба, подадена на 27 септември 2010 г. — Flaherty/Комисия (Дело T-462/10) () 2010/C 328/71 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Thomas Flaherty (Kilronan, Ирландия) (представители: A. Collins SC, N. Travers, Barrister и D. Barry, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4764 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Westward Isle, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649), и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4764 от 13 юли 2010 г. като писмо до Ирландия, с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитета поради направени в областта на безопасността подобрения във връзка с евентуалния нов пелагичен траулер, който следва да замести MFV Westward Isle, и с което се заменя предходното решение по посоченото искане, а именно Решение на Комисията 2003/245 от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48), което е отменено в частта, отнасяща се до жалбоподателя, с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, Сборник, стр. I-2649). В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания: На първо място жалбоподателят твърди, че приетият от ответника акт няма правно основание. Член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 година относно целите и подробните правила за преструктуриране на сектора на рибарството в Общността за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. с оглед на постигане на устойчиво равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, стp. 27) продължава да бъде подходящото правно основание за обжалваното решение и затова според жалбоподателя няма правно основание, на което Комисията да приеме решението като ad hoc решение. На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят твърди, че съгласно Решение 97/413/ЕО на Съвета обжалваното решение е трябвало да бъде прието съобразно процедурата на Управителните комитети и че като е приела решението ad hoc, Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение. На трето място жалбоподателят твърди, че като е тълкувала неправилно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета, Комисията е превишила правомощията си, като по-специално е приложила неотносими критерии и не е взела предвид понятието „риболовни усилия“ от Решение 97/413/ЕО на Съвета и от законодателството на Общността в областта на рибарството, приложимо към момента, в който жалбоподателят е направил искането за свързан с безопасността тонаж през декември 2001 г. Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради редица явни грешки в преценката на направеното от жалбоподателя искане за свързан с безопасността тонаж. По-специално жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да отхвърли направеното от жалбоподателя искане поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб в сравнение с Westward Isle е явно неправилно, каквото е и предположението ѝ, че „риболовното усилие“ на заместващия кораб ще бъде по-голямо от това на Westward Isle. На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила правото му на равно третиране. Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето от Комисията на искането поради по-големия обем под главната палуба на заместващия кораб представлява съществена разлика в третирането, която съставлява недопустима дискриминация спрямо жалбоподателя в сравнение с изцяло различния подход към някои от исканията за допълнителен свързан с безопасността тонаж, приети с Решение на Комисията 2003/245, както и към едно от исканията, първоначално отхвърлено със същото решение, но впоследствие прието с Решение на Комисията, нотифицирано под номер C(2010) 4765 от 13 юли 2010 г.
bg	caselaw	EU	18.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 309/30 Преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединено кралство), постъпило на 24 юли 2017 г. — Abraxis Bioscience LLC/Comptroller General of Patents (Дело C-443/17) (2017/C 309/41) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Жалбоподател: Abraxis Bioscience LLC Ответник: Comptroller General of Patents Преюдициален въпрос Следва ли член 3, буква г) от Регламента относно СДЗ (1) да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на СДЗ, когато посоченото в член 3, буква б) разрешение за пускане на пазара е първото разрешение в обхвата на основния патент за пускане на пазара на продукта като лекарствен продукт и когато продуктът е нова форма на известна активна съставка? (1) Регламент (ЕО) No 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 152, 2009 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	23.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/15 Жалба, подадена на 5 декември 2012 г. от Moises Bermejo Garde срещу решението, постановено на 25 септември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-41/10, Bermejo Garde/ЕИСК (Дело T-530/12 P) 2013/C 55/28 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Moises Bermejo Garde (Брюксел, Белгия) (представител: L. Levi, avocat) Друга страна в производството: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 25 септември 2012 г. по дело F-41/10; — като последица, да уважи искането на жалбоподателя, изтъкнато в хода на първоинстанционното производство и съответно — да отмени Решение на председателя на ЕИСК No 88/10 A от 3 март 2010 г., с което се отхвърля подаденото от жалбоподателя на 7 декември 2009 г. искане и същият бива преназначен; — да отмени добавката към Решение No 88/10 от 25 март 2010 г.; — да отмени Решение No 133/10 A от 24 март 2010 г., с което се прекратяват функциите на жалбоподателя в качеството му на началник отдел на правната служба, с незабавно действие и същият бива преназначен като началник отдел в друга служба, считано от 6 април 2010 г.; — да отмени Решение на председателя на ЕИСК No 184/10 A от 13 април 2010 г., с което жалбоподателят се преназначава в Дирекция „Логистика“, като това решение влиза в сила, считано от 6 април 2010 г.; — да осъди ответника да заплати 17 500 EUR обезщетение за вреди; — да осъди ответника да заплати всички направени разноски; — да осъди ответника да заплати всички разноски, направени в хода на двете производства. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания, като според жалбоподателя СПС е приел, че той е претърпял вреда в резултат предаването на информация до неговите висшестоящи, доколкото той е бил лишен от функциите си на началник отдел на правната служба, но че тази вреда не е последица от нарушаване на член 12а и член 22а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. 1. Първото правно основание е изведено от нарушаване на понятието за увреждащ акт, както и от изопачаване на фактите по делото (отнесено по-специално до точки 44 — 64 от обжалваното съдебно решение). 2. Второто правно основание е изведено от неспазване на принципа на право на защита, както и от нарушаване на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (отнесено по-специално до точки 114 — 118 от обжалваното съдебно решение). 3. Третото правно основание е изведено от нарушаване на член 12а, 22а и член 86 от Правилника, както и от нарушаване на задължението за мотивиране и от изопачаване на фактите по делото (отнесено по-специално до точка 133 и сл. от обжалваното съдебно решение). 4. Четвъртото правно основание е изведено от нарушаване на член 86 от Правилника, на Приложение IX към Правилника, на общите разпоредби за изпълнение на Приложение IX към Правилника и на принципа на съблядаване на правото на защита, както и от изопачаване на фактите по делото и нарушаване на задължението за мотивиране (отнесено по-специално до точки 75 — 78 от обжалваното съдебно решение). 5. Петото правно основание е изведено от нарушаване на правилата, свързани с компетентността на издалата акта институция, както и нарушаване на член 22а от Правилника и на член 72 от Процедурния правилник на ЕИСК (отнесено по-специално до точки 70 и 71 от обжалваното съдебно решение).
bg	caselaw	EU	1.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/37 Жалба, подадена на 7 юни 2016 г. — Kaane American International Tobacco/EUIPO — Global Tobacco („GOLD MONT“) (Дело T-293/16) (2016/C 279/52) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Kaane American International Tobacco Co. Ltd. (Jebel Ali, Обединени арабски емирства) (представители: G. Hinarejos Mulliez, I. Valdelomar, lawyers) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Global Tobacco FZCO (Дубай, Обединени арабски емирства) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „GOLD MONT“ — марка на Европейския съюз No 11 803 831 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 април 2016 г. по преписка R 2699/2014-4 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да приеме настоящата жалба; — да отмени обжалваното решение; — да спре производство по обжалване R 2699/2014-4 докато решението в паралелното производство R 1857/2015-4 (висящо понастоящем пред Общия съд) стане окончателно; — да осъди EUIPO (апелативният състав) да заплати съдебните разноски или, при условията на евентуалност, другата страна в производството да заплати разноските и таксите в настоящото производство. Изложено основание — Нарушение на принципите на равенство пред закона и на безпристрастност.
bg	caselaw	EU	25.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/3 Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Германия) на 16 юни 2010 г. — Sabine Hennigs/Eisenbahn-Bundesamt (Дело C-297/10) () 2010/C 260/03 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesarbeitsgericht Страни в главното производство Ищец: Sabine Hennigs Ответник: Eisenbahn-Bundesamt Преюдициални въпроси 1. Противоречи ли правило от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор лица, каквото представлява член 27 от Bundes-Angestelltentarifvertrag (колективен трудов договор на договорно наетите лица във федералния публичен сектор, наричан по-нататък „BAT“), тълкувано във връзка с Vergütungstarifvertrag Nr. 35 zum BAT (колективен трудов договор, сключен в приложение на ВАТ No 35 относно възнагражденията), което определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастовите групи — отчитайки също признатото в първичното законодателство право на социалните партньори да преговарят и сключват колективни договори (понастоящем член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз) — на прокламирания в първичното право принцип на недискриминация, основана на възраст (понастоящем член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз), както е доразгърнат в Директива 2000/78/ЕО (1)? 2. При утвърдителен отговор на първия въпрос от Съда на Европейския съюз или от Bundesarbeitsgericht според указанията, съдържащи се в решението на Съда в отговор на преюдициалното запитване: а) Предоставя ли правото на преговаряне с цел сключване на колективни трудови договори достатъчна свобода на действие на социалните партньори, така че да се отстрани такава дискриминация чрез преминаването на договорно наетите лица към нова система на възнаграждения в сферата на колективното трудово преговаряне, която като запазва правата, придобити въз основа на старата система на възнаграждения, се основава на критериите за осъществявана дейност, производителност и професионален опит? б) Следва ли при всички положения да се отговори утвърдително на втори въпрос, буква a), когато окончателното определяне на стъпките, признати на договорно наетите лица, прекласирани в рамките на нова система на възнаграждения в сферата на колективното трудово преговаряне, не зависи само от възрастовата група, достигната по старата система и когато договорно наети лица, придобили по-висока стъпка по новата система по принцип разполагат с по-голям професионален опит отколкото договорно наетите лица, класирани в по-ниска стъпка? 3. При отрицателен отговор на втория въпрос, букви a) и б) от Съда на Европейския съюз или от Bundesarbeitsgericht според указанията, съдържащи се в решението на Съда в отговор на преюдициалното запитване: а) Оправдана ли е непряката дискриминация, основана на възраст, от факта, че запазването на социалните придобивки представлява легитимна цел и предвид това, че подходящо и необходимо средство за постигането на тази цел е временното преустановяване на различното третиране на по-възрастните и по-младите служители, когато случаите на такова неравно третиране постепенно намаляват и фактически единствената възможна алтернатива би била намаляване възнаграждението на по-възрастните служители? б) Предвид правото на преговаряне с цел сключване на колективни трудови договори и произтичащата от него свобода на колективни преговори трябва ли при всички положения да се отговори утвърдително на третия въпрос, буква а), когато социалните партньори постигнат споразумение във връзка с такива преходни разпоредби? 4. При отрицателен отговор на третия въпрос, букви a) и б) от Съда на Европейския съюз или от Bundesarbeitsgericht според указанията, съдържащи се в решението на Съда в отговор на преюдициалното запитване: Дори вземайки предвид произтичащите от това за съответния работодател допълнителни разходи и правото на социалните партньори да преговарят с цел сключване на колективни трудови договори, трябва ли нарушението на прокламирания в първичното право принцип на недискриминация, основана на възраст, което засяга система на възнаграждения в сферата на колективното трудово преговаряне и я прави незаконосъобразна в нейната цялост, да се отстранява винаги, така че във всички случаи за основа да служи най-високата възрастова група при прилагането на колективните трудови договори в областта на възнагражденията до влизането в сила на нова система, която е в съответствие с правото на Съюза? 5. При отрицателен отговор на четвъртия въпрос от Съда на Европейския съюз или от Bundesarbeitsgericht според указанията, съдържащи се в решението на Съда в отговор на преюдициалното запитване: Предвид признатото на социалните партньори право на преговаряне с цел сключване на колективни трудови договори би ли съответствало на предвидената съгласно правото на Съюза забрана на дискриминацията, основана на възраст и на изискването за ефективни санкции при нарушение на тази забрана, предоставянето на социалните партньори на относително кратък срок (например шестмесечен), през който те да коригират с обратна сила невалидността на системата на възнаграждения, по която са се споразумели и да уточнят, че ако в предписания срок не бъдат приети нови разпоредби, съответстващи на правото на Съюза, при прилагането на колективните трудови договори за основа трябва да служи най-високата възрастова група. В такъв случай какъв период от време може да бъде определен на социалните партньори за целите на действието с обратна сила на новата система, която е в съответствие с правото на Съюза? (1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стp. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/53 Жалба, подадена на 12 февруари 2010 г. — Nicola/ЕИБ (Дело F-13/10) 2010/C 134/89 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: L. Isola, avvocato) Ответник: Европейска инвестиционна банка Предмет на производството Отмяна на информативния доклад за 2008 г., както в частта относно целите, така и в оценъчната му част, и на решения за повишаване от 18 март 2009 г. Освен това, осъждане на ответника да обезщети имуществените и неимуществени вреди, причинени на жалбоподателя. Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението от 23 септември 2009 г. в частта, в която комитетът по жалбите отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу информативния доклад за 2008 г.; — да се отмени информативният доклад за 2008 г., както в частта относно целите, така и в оценъчната му част; — да се отменят всички свързани, последващи и предварителни актове, между които Насоките на Дирекция „HR“ за обобщаване на оценката, чрез използване на една от първите букви на азбуката, и наложените количествени ограничения за предоставяне на оценка A или B+, както и на решенията за повишаване от 18 март 2009 г., тъй като в светлината на изразеното от неговите висшестоящи мнение, ЕИБ е пропуснала да вземе предвид жалбоподателя в точката „Promotions from Function E to D“; — да се осъди ЕИБ да заплати обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски, заедно с лихви, при отчитане на ревалоризацията на валутата при определяне на присъдената сума.
bg	caselaw	EU	1.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/14 Преюдициално запитване от Landgericht Hannover (Германия), постъпило на 29 април 2016 г. — Heike Schottelius/Falk Seifert (Дело C-247/16) (2016/C 279/19) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Hannover Страни в главното производство Ищец: Heike Schottelius Ответник: Falk Seifert Преюдициален въпрос Следва ли от член 3, параграф [5], второ тире от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (1), да се изведе принцип на правото на Съюза за защита на потребителите, че при всички сделки свързани с потребителски стоки между лица, които не са потребители и потребители с цел предявяване на вторичните права на гаранция е достатъчно лицето, което не е потребител и отговаря за предоставянето на гаранция, да не е отстранило в подходящ срок недостатъците, без да е необходимо изрично да се определя срок за отстраняването им, и съответните разпоредби на националното законодателство, например и при договор за изработка свързан с потребителски стоки, следва да се тълкуват в този смисъл и да се прилагат ограничително? (1) ОВ L 171, стр. 12
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/20 Иск, предявен на 16 декември 2010 г. — Европейска комисия/Френска република (Дело C-597/10) 2011/C 55/35 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: V. Peere и I. Hadjiyannis) Ответник: Френска република Искания на ищеца — да се установи, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. (1), с която се определя рамка за оценка и управление на риска от наводнения и чиято цел е да се намалят неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в Общността, или във всички случаи, като не е уведомила Комисията за посочените разпоредби, Франция не е изпълнила задълженията си по тази директива, — да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2007/60/ЕО е изтекъл на 25 ноември 2009 г. Към датата на предявяване на настоящия иск обаче ответникът все още не е предприел необходимите мерки за транспониране на Директивата, или във всички случаи, не е уведомил Комисията за тях. (1) Директива 2007/60/ЕО от 23 октомври 2007 година на Европейския парламент и на Съвета относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, стр. 27).
bg	caselaw	EU	8.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 164/19 Жалба, подадена на 25 март 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено на 15 януари 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-27/11, BO/Комисия (Дело T-174/13 P) 2013/C 164/34 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представител: J. Currall и D. Martin) Друга страна в производството: BO (Аман, Йордания) Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение на Съда на публичната служба 15 януари 2013 г. по дело F-27/11, BO/Комисия, — да отхвърли жалбата, подадена от BO в производството по дело F-27/11, и да го осъди да заплати съдебните разноски по същото производство, — да реши всяка от страните да понесе своите съдебни разноски по настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 19 от Общите правила, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейския съюз и на точка 2.5 от глава 12, озаглавена „Разходи за транспорт“, на дял II от Решение на Комисията от 2 юли 2007 г. за определяне на общи разпоредби за изпълнение относно възстановяването на медицински разноски, тъй като Съдът на публичната служба не е зачел предвиденото във втората разпоредба стриктно изключване на възможността за възстановяване на разходите за транспорт.
bg	caselaw	EU	11.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/27 Решение на Общия съд от 26 март 2015 г. — Bateaux mouches/СХВП (BATEAUX MOUCHES) (Дело T-72/14) (1) ((Марка на Общността - Международна регистрация, посочваща Европейската общност - Словна марка „BATEAUX MOUCHES“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент No 207/2009)) (2015/C 155/31) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Compagnie des bateaux mouches SA (Париж, Франция) (представител: G. Barbaut, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar) Предмет Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 15 ноември 2013 г. (преписка R 284/2013-2) относно международната регистрация, посочваща Европейската общност на словната марка „BATEAUX MOUCHES“. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Compagnie des bateaux mouches SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 102, 7.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	4.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 328/39 Жалба, подадена на 30 септември 2010 г. — Anicav/Комисия (Дело T-454/10) () 2010/C 328/66 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav) (Неапол, Италия) (представители: J. da Cruz Vilaça, S. Estima Martins и S. Carvalho de Sousa, lawyers) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отменят разпоредбите на член 52 и приложение VIII към Регламент No 1580/2007 на Комисията (1), изменен с Регламент No 687/2010 на Комисията (2), и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба по реда на член 263 ДФЕС жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент No 1580/2007 на Комисията, изменен с Регламент No 687/2010 на Комисията. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят представя следните правни основания: Първо, жалбоподателят твърди, че обжалваната мярка нарушава Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1). Като (i) не включва дейностите по преработване в приложение VIII към Регламент No 1580/2007 на Комисията и (ii) не изключва дейностите по подготовка, опаковане и последващо преработване от стойността на търгуваната продукция на продукти, предназначени за преработка, обжалваната мярка нарушава Общия регламент за ООП, доколкото последният предвижда, че разпоредбите относно организациите на производителите, а именно относно предоставянето на помощ, следва да се прилагат само за продуктите, обхванати от общата организация на пазара на плодове и зеленчуци. Второ, жалбоподателят твърди, че обжалваната мярка нарушава принципа на недопускане на дискриминация; като предоставя на организациите на производители помощ относно промишлени дейности, осъществявани и от частни предприятия, обжалваната мярка нарушава принципа на недопускане на дискриминация, който забранява сходни положения да се третират по различен начин, освен ако това третиране не е обективно обосновано. Накрая, жалбоподателят твърди, че обжалваната мярка нарушава принципа на пропорционалност; като предоставя на организациите на производители помощ, която обхваща промишлени дейности, осъществявани и от частни предприятия, обжалваната мярка нарушава принципа на пропорционалност, тъй като надхвърля това, което би било необходимо за постигане на хипотетична цел на Общата селскостопанска политика във връзка с вертикалната интеграция на организации на производители. (1) Регламент (ЕО) No 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на Регламенти (ЕО) No 2200/96, (ЕО) No 2201/96 и (ЕО) No 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350, 2007 г., стр. 1). (2) Регламент (ЕС) No 687/2010 на Комисията от 30 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1580/2007 за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) No 2200/96, (ЕО) No 2201/96 и (ЕО) No 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 199, 2010 г., стр. 12).
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/37 Жалба, подадена на 18 май 2015 г. — Aldi Einkauf/СХВП — „Дядо Либен“ (Casale Fresco) (Дело T-254/15) (2015/C 245/43) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Aldi Einkauf GmbH & Co. oHG (Есен, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen, N. Bertram, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав:„Дядо Либен“ ООД (София, България) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят. Спорна марка: словна марка на Общността „Casale Fresco“ — заявка за регистрация No 010 886 604. Производство пред СХВП: производство по възражение. Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 11 март 2015 г. по преписка R 1138/2014-4. Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	3.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 65/12 Решение на Общия съд от 19 януари 2012 г. — Xeda International и Pace International/Комисия (Дело T-71/10) (1) (Продукти за растителна защита - Активно вещество дифениламин - Невключване в Приложение I към Директива 91/414/ЕИО - Отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи посоченото вещество - Жалба за отмяна - Процесуална легитимация - Допустимост - Пропорционалност - Член 6, параграф 1 от Директива 91/414 - Право на защита - Член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1095/2007) 2012/C 65/22 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Xeda International SA (Saint-Andiol, Франция); и Pace International LLC (Сиатъл, Вашингтон, Съединени щати) (представители: C. Mereu, K. Van Maldegem, avocats, и P. Sellar, solicitor) Ответник: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и L. Parpala, подпомагани от J. Stuyck, avocat) Предмет Искане за отмяна на Решение 2009/859/ЕО на Комисията от 30 ноември 2009 година за невключване на дифениламин в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи посоченото вещество (ОВ L 314, стр. 79). Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Xeda International SA и Pace International LLC понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия, включително разноските, направени в рамките на обезпечителните производства. (1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/74 Жалба, подадена на 8 март 2010 г. — Испания/Комисия (Дело T-113/10) 2010/C 113/108 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представител: J. Rodríguez Cárcamo) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение No С (2009) 10678 окончателен на Комисията от 23 декември 2009 г., с което се намалява помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за оперативната програма за страната на баските Цел 2 (1997—1999 г.) в Испания по силата на Решение C(98) 121 от 5 февруари 1998 г., ЕФРР No 97.11.09.007 и — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В основата на настоящия спор се споменава Решение C(98) 121 от 5 февруари 1998 г., с което Комисията предоставя помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от Европейския социален фонд (ЕСФ) за оперативна програма за региона на страната на баските, включена в общностната рамка за подкрепа на структурните помощи в регионите в Испания на основание Цел No 2 през периода 1997-1999 г., за максимално финансиране със средства на ЕФРР в размер на 291 862 367 EUR. В обжалваното по настоящото производство решение е прието, че при изпълнението на посочената оперативна програма са допуснати нередности в 24 от 37-те одитирани проекта, което се отнася до общо 4 844 712 820 песети и предполага финансова корекция в размер на 27 794 540,77 EUR. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят привежда следните доводи: — Нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година (1) поради това, че в обжалваното решение е използван методът на екстраполирането, като се има предвид, че посоченият член не предвижда възможността да се екстраполират нередностите, установени в конкретни дейности, към съвкупността от дейности, включени във финансираните със средства на ЕФРР оперативни програми. Извършената от Комисията в обжалваното решение корекция е лишена от правно основание, тъй като Насоките на Комисията от 15 октомври 1997 година относно нетните финансови корекции в рамките на прилагането на член 24 от Регламент (ЕИО) No 4253/88 не могат да породят правни последици спрямо държавите членки в съответствие с Решение на Съда от 6 април 2000 г. по дело Кралство Испания/Комисия (2) и тъй като посоченият член 24 предвижда единствено намаляването на помощите, чиято проверка потвърждава наличието на нередност — принцип, който контрастира с прилагането на корекции вследствие на екстраполиране. — При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) No 4253/88 във връзка с настоящия член 4, параграф 3 от ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество), доколкото корекцията посредством екстраполиране е била приложена, въпреки че не е била констатирана негодност на системата за управление, контрол или одитиране във връзка с изменените договори, тъй като управленските органи са прилагали испанското законодателство, което Съдът не е обявил за намиращо се в несъответствие с правото на Европейския съюз. Кралство Испания счита, че спазването от управленските органи на националното право, дори ако може да доведе до това Комисията да констатира наличието на конкретни нередности или нарушения на правото на Европейския съюз, не може да служи за основа на екстраполиране, отнасящо се до неефикасност в системата за управление, когато законът, който посочените органи прилагат, не е бил обявен от Съда за намиращ се в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито Комисията е започнала производство по смисъла на член 258 ДФЕС срещу държавата членка. — При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) No 4253/88 поради липсата на представителност на модела, използван за прилагането на финансовата корекция чрез екстраполиране. В това отношение се твърди, че Комисията е използвала модел за прилагането на екстраполирането със силно редуциран брой проекти (37 от 3 348), без да вземе предвид всички насоки на оперативната програма, като се включват предварително отклонени от испанските власти разходи, изхожда се от декларирания разход, а не от отпуснатата помощ, и то чрез прилагането на компютърна програма, предлагаща ниво на достоверност, което е по-ниско от 85 %. Ето защо Кралство Испания счита, че моделът не съдържа необходимите условия за представителност, за да служи като основа за екстраполиране. — На последно място, Кралство Испания счита, че уведомяването на испанските органи за наличието на нередности (което е направено през август 2005 г. и се отнася в повечето случаи за нередности, допуснати през 1998 г. и 1999 г.), трябва да обуслови давността за същите, като се приложи предвиденият в член 3 от Регламент 2988/95 (3) 4-годишен срок. (1) Регламент (ЕИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2052/88 по отношение координацията на дейностите на структурните фондове, от една страна, и между тези дейности и дейностите на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга (ОВ L 74, стр. 1). (2) Дело C-443/97, Recueil, стp. I-2415. (3) Регламент (ЕО, Евратом) No 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/32 Решение на Общия съд от 4 декември 2015 г. — Emadi/Съвет (Дело T-274/13) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Иран - Замразяване на средства - Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза - Правно основание - Задължение за мотивиране - Право на изслушване - Грешка в преценката - Ne bis in idem - Свобода на изразяване - Свобода на медиите - Свобода при избор на професия - Свободно движение - Право на собственост)) (2016/C 027/36) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Hamid Reza Emadi (Техеран, Иран) (представители: първоначално T. Walter, впоследствие J. M. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea и J. L. Iriarte Ángel, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и Á. de Elera-San Miguel Hurtado) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Stiftung Organisation Justice for Iran (Амстердам, Нидерландия) (представители: първоначално G. Pulles, впоследствие R. Marx, адвокати) Предмет Искане за частична отмяна, първо, на Решение 2013/124/ОВППС на Съвета от 11 март 2013 година за изменение на Решение 2011/235/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Иран (ОВ L 68, стр. 57), второ, на Регламент за изпълнение (ЕС) No 206/2013 на Съвета от 11 март 2013 година за прилагане на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран (ОВ L 68, стр. 9), трето, на Решение 2014/205/ОВППС на Съвета от 10 април 2014 година за изменение на Решение 2011/235/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Иран (ОВ L 109, стр. 25), четвърто, Регламент за изпълнение (ЕС) No 371/2014 на Съвета от 10 април 2014 година за прилагане на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран (ОВ L 109, стр. 9), в частта им, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Hamid Reza Emadi понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз. 3) Stiftung Organisation Justice for Iran понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/19 Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. — Cooperativa Vitivinícola Arousana/СХВП — Sotelo Ares (ROSALIA DE CASTRO) (Дело T-421/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ROSALIA DE CASTRO“ - По-ранна национална словна марка „ROSALIA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките - Преценка на сходството на знаците в концептуален план - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 340/39 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Cooperativa Vitivinícola Arousana, S. Coop. Galega (Meaño, Испания) (представител: E. Sánchez-Quiñones González, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: María Constantina Sotelo Ares (Cambados, Испания) (представител: C. Lema Devesa, avocat) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 юли 2010 г. (преписка R 1804/2008-4) относно производство по възражение между Maria Constantina Sotelo Ares и Cooperativa Vitivinícola Arousana, S. Coop. Galega Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Cooperativa Vitivinícola Arousana, S. Coop. Galega да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/26 Решение на Общия съд от 28 юни 2011 г. — ATB Norte/СХВП — Bricocenter Italia (BRICO CENTER) (Дело T-478/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „BRICO CENTER“ - По-ранни фигуративни марки на Общността „ATB CENTROS DE BRICOLAGE Brico Centro“ и „CENTROS DE BRICOLAGE BricoCentro“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 232/45 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ATB Norte, SL (Burgos, Испания) (представители: първоначално P. López Ronda, G. Macias Bonilla, H. Curtis-Oliver и G. Marín Raigal, впоследствие F. Brandolini Kujman, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: O. Montalto и G. Mannucci) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Bricocenter Italia Srl (Rozzano, Италия) (представители: G. Ghidini, M. Mergati и C. Signorini, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 септември 2009 г. (преписка R 1009/2008-4) относно производство по възражение между ATB Norte, SL и Bricocenter Italia Srl. Диспозитив 1. Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 24 септември 2009 г. (преписка R 1009/2008-4), доколкото с него се уважава жалбата на Bricocenter Italia Srl пред апелативния състав относно услугите „реклама“, „управление на търговски сделки“ и „търговска администрация“, посочени в заявката за марка на Общността. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. ATB Norte, SL, Bricocenter Italia и СХВП понасят направените от тях съдебни разноски в производството пред Общия съд. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	25.5.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 147/5 Преюдициално запитване, отправено от Consiglio Nazionale Forense (Италия) на 4 февруари 2013 г. — Angelo Alberto Torresi/Consiglio dell’Ordine degli Avvocati di Macerata (Дело C-58/13) 2013/C 147/08 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio Nazionale Forense Страни в главното производство Ищец: Angelo Alberto Torresi Ответник: Consiglio dell’Ordine degli Avvocati di Macerata Преюдициални въпроси 1. Следва ли член 3 от Директива 98/5/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, в светлината на общия принцип за забрана за злоупотреба с право и член 4, параграф 2 ДЕС във връзка със зачитането на националната идентичност, да се тълкува в смисъл, че задължава националните административни органи да впишат в списъка на трайно установените адвокати италиански граждани, които са извършили злоупотреба с правото на Съюза, и че се противопоставя на национална практика, която позволява на тези органи да отхвърлят молбите за вписване в регистъра на трайно установените адвокати, когато са налице обективни обстоятелства, навеждащи на случай на злоупотреба с правото на Съюза, без да се накърнява, от една страна, зачитането на принципа на пропорционалност и недопускане на дискриминация и, от друга страна, правото на кандидата на обжалване по съдебен ред, за да се позове на евентуални нарушения на правото на установяване и следователно съдебния контрол върху дейността на администрацията? 2. При отрицателен отговор на въпроса по точка 1), следва ли член 3 от Директива 98/5/ЕО, тълкуван в този смисъл, да се счита за недействителен с оглед на член 4, параграф 2 от ДЕС, доколкото позволява заобикаляне на нормативната уредба на държава членка, която обуславя достъпа до адвокатската професия от полагане на държавен изпит, като се има предвид, че този изпит е предвиден в Конституцията на посочената държава и е част от основните принципи за защита на потребителите на професионални услуги и правилното осъществяване на правораздаването? (1) ОВ L 77, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 24.
bg	caselaw	EU	2.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/21 Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ от 26 март 2010 г., подадена от Héraðsdómur Reykjavíkur по делото Þór Kolbeinsson срещу Исландия (Дело E-2/10) 2010/C 325/05 С писмо от 26 март 2010 г. към Съда на ЕАСТ бе отправена молба от Héraðsdómur Reykjavíkur (Районния съд на Рейкявик), която бе получена в деловодството на съда на 6 април 2010 г., за консултативно становище по делото Þór Kolbeinsson срещу Исландия, по следните въпроси: 1. Съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място и Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 г. за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО), ако даден работник се смята за отговорен за загуби, причинени от работен инцидент, който той съпричинява виновно, след като е установено, че работодателят не е спазил по своя инициатива правилата за безопасност и условията на труд? 2. Ако отговорът на горния въпрос е отрицателен, трябва ли Исландия да обезщети работник, който е пострадал при работен инцидент и в противоречие на посочените директиви е трябвало частично или изцяло да поеме нанесените загуби поради своето виновно съпричиняване, по причина, че държавата не е приложила правилно тези директиви в исландското законодателство?
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/13 Жалба, подадена на 25 ноември 2013 г. от Compañía Española de Petróleos (CEPSA), S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 септември 2013 г. по дело T-497/07, CEPSA/Комисия (Дело C-608/13 P) 2014/C 24/25 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Compañía Española de Petróleos (CEPSA), S.A. (представители: O. Armengol i Gasull и J.M. Rodríguez Cárcamo, abogados) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се уважи касационната жалба и Съдът да се произнесе по същество, без да връща делото на Общия съд, — да се отмени обжалваното решение, доколкото в точка 1 от диспозитива му се отхвърля подадената от Cepsa жалба за отмяна, а в точка 3 от диспозитива Cepsa се осъжда да заплати съдебните разноски, като не се изменя точка 2 от диспозитива, в която се отхвърлят исканията на Комисията, и в резултат от това да се измени Решение C(2007) 4441 окончателен от 3 октомври 2007 относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] (преписка COMP/38.710 — Битум (Испания), като се намали размерът на глобата до размер, който Съдът счита за подходящ и — да осъди Европейската комисия да понесе съдебните разноски в настоящото производство. Правни основания и основни доводи 1. Грешка при прилагане на правото (член 263, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 3 от Регламент No 1 (1) за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност). Според жалбоподателя в рамките на свързано с конкуренцията производство нарушаването на езиковия режим в изложението на възраженията е съществено процесуално нарушение, което трябва да доведе до отмяна на решението, прието след провеждане на това производство, дори когато посоченото нарушение не е засегнало правото на защита на дружеството. Тъй като с обжалваното съдебно решение не се отменя оспорваното от жалбоподателя решение на Комисията, Общият съд е нарушил член 263, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 3 от Регламент No 1/58 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. 2. Сериозно изопачаване на фактите , тъй като в обжалваното съдебно решение се посочва, че жалбоподателят се е съгласил изложението на възраженията да му бъде изпратено на език, различен от неговия, и че изпращането на изложението на възраженията на този език не е засегнало правото му на защита. 3. Грешка при прилагане на правото (нарушение на принципа на пропорционалност) . В обжалваното решение не е взето предвид обстоятелството, че дейността по производство и продажба на проникващ битум представлява много малък процент от общия оборот на жалбоподателя, който е група от предприятия. Прилагането на презумпцията за дружествата майки и дъщерните дружества не изключва прилагането на принципа на пропорционалност, съгласно неговото традиционно тълкуване в практиката на Съда (решение по дело Parker Pen/Комисия (2)). 4. Грешка при прилагане на правото (член 31 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (3) на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, при прилагане на член 261 ДФЕС). Общият съд не се произнася по въпроса дали несвоевременното приемане на обжалваното решение нарушава принципа на спазване на разумен срок, което води до нарушение на член 31 от Регламент No 1/2003, при прилагане на член 261 ДФЕС. 5. Грешка при прилагане на правото (член 41, параграф 1 и член 47, алинея втора от Хартата на основните права на Европейския съюз (4)). Общият съд отхвърля твърдението на Cepsa, че е налице нарушение на правото му на гледане на неговото дело в разумен срок, което право е установено в член 41, параграф 1 и член 47, алинея втора от, както и в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Настоящото производство продължава повече от 11 години. Производството пред Комисията е продължило 5 години, а производството пред Общия съд между приключването на устната фаза и откриването устната фаза на производството са изминали повече от 4 години. 6. Грешка при прилагане на правото (член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд). Общият съд осъжда жалбоподателя да заплати всички разноски в производството за отмяна, макар претенциите на Комисията също да са отхвърлени с решението на Общия съд. Поради това обжалваното решение нарушава режима на съдебните разноски, установен в член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. (1) (ОВ L 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3). (2) Решение на Общия съд от 14 юли 1994 г. по дело Parker Pen/Комисия, T-77/92, Recueil, стр. II-549, точки 94 и 95. (3) ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167. (4) ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	27.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/55 Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 16 юни 2011 г. — Ashbrook и др./Комисия (Дело F-99/10) (1) (Публична служба - Годишно адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители - Липса на основание за постановяване на решение по същество) 2011/C 252/121 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Michael Ashbrook (Люксембург, Люксембург) и други (представители: адв. B. Cortese, адв. C. Cortese и адв. F. Spitaleri) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Berscheid) Предмет Искане за отмяна на решенията на ответника, отразени във фишовете за заплати на жалбоподателите, с които месечните им възнаграждения са увеличени само с 1,85 %, считано от юли 2009 г., в рамките на годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на основание на Регламент (ЕС, Евратом) No 1296/2009 на Съвета от 23 декември 2009 година, и искане за изплащане на обезщетение за вреди. Диспозитив 1. Няма основание за постановяване на решение по съществото на жалбата по дело F-99/10, Ashbrook и др./Комисия. 2. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ С 13, 15.1.2011 г., стр. 42.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/75 Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — ZZ/Комисия (Дело F-138/12) 2013/C 26/157 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: S. Pappas, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Искане за отмяна на решението на EPSO да не включи жалбоподателя в списъка на лицата, успешно издържали заключителните изпити от обучителните курсове в рамките на процедурата по сертифициране, както и искане за обезщетение Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на EPSO да не включи жалбоподателя в списъка на лицата, успешно издържали заключителните изпити от обучителните курсове в рамките на процедурата по сертифициране, — Комисията да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 10 000 EUR за претърпените вреди, — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/31 Решение на Общия съд от 14 март 2014 г. — HeidelbergCement/Комисия (Дело T-302/11) (1) ((Конкуренция - Административно производство - Решение, изискващо предоставянето на информация - Необходим характер на поисканата информация - Задължение за мотивиране - Пропорционалност)) 2014/C 135/38 Език на производството: немски Страни Жалбоподате: HeidelbergCement AG (Хайделберг, Германия) (представители: U. Denzel, T. Holzmüller и P. Pichler, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer, R. Sauer и C. Hödlmayr, подпомагани от A. Böhlke, адвокат) Предмет Искане за отмяна на Решение на Комисията C (2011) 2361 окончателен от 30 март 2011 г. относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета (преписка 39520 — Цимент и свързани продукти). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда HeidelbergCement AG за заплати съдебните разноски, включително разноските по обезпечителното производство. (1) ОВ C 238, 13.8.2011 г.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/2 Решение на Съда (втори състав) от 22 декември 2008 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — The Wellcome Foundation Ltd/Paranova Pharmazeutika Handels GmbH (Дело C-276/05) (1) (Марка - Фармацевтичен продукт - Преопаковане - Паралелен внос - Съществено изменение на вида на опаковката - Задължение за предварително уведомяване) (2009/C 44/02) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Oberster Gerichtshof Страни в главното производство Ищец: The Wellcome Foundation Ltd Ответник: Paranova Pharmazeutika Handels GmbH Предмет Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof — Тълкуване на член 7 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 годиназа сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — Преопаковане на фармацевтичен продукт, който е предмет на паралелен внос — Съществено изменение на вида на опаковката — Обхват на задължението за предварително уведомяване Диспозитив 1) Член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, изменена със Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, трябва да се тълкува в смисъл, че когато е установено, че преопаковането на фармацевтичния продукт чрез използването на нова опаковка е необходимо за последващото му пускане на пазара в държавата-членка на внос, начинът на представянето на тази опаковка трябва да се преценява единствено с оглед на условието, според което този начин трябва да е такъв, че да не може да се накърни репутацията на марката и тази на притежателя. 2) Член 7, параграф 2 от Директива 89/104, изменена със Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, трябва да се тълкува в смисъл, че паралелният вносител е длъжен да предостави на притежателя на марката необходимите и достатъчни сведения, за да може последният да провери дали преопаковането на продукта с тази марка е необходимо за неговото пускане на пазара в държавата-членка на внос. (1) ОВ C 217, 3.9.2005 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 236/14 Решение на Съда (първи състав) от 4 юни 2015 г. — Европейска комисия/MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt. (Дело C-15/14 P) (1) ((Жалба - Държавни помощи - Споразумение между Унгария и дружеството за добив на нефт и газ MOL относно такси за минни дейности във връзка с добив на въглеводороди - Последващо изменение на правната уредба, с което се увеличава ставката на таксите за минни дейности - Увеличение на ставката, което не се прилага по отношение на MOL - Решение, с което помощта е обявена за несъвместима с общия пазар - Селективен характер)) (2015/C 236/18) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: L. Flynn и K. Talabér-Ritz) Друга страна в производството: MOL Magyar Olaj- és Gázipari Nyrt. (представители: N. Niejahr, Rechtsanwältin, F. Carlin, Barrister) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 61, 1.3.2014 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/4 Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy Poznań — Полша) — Bank Handlowy w Warszawie SA, PPHU „ADAX“/Ryszard Adamiak/Christianapol sp. z o.o. (Дело C-116/11) (1) (Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 1346/2000 - Производство по несъстоятелност - Понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ - Възможност за сезираната с вторично производство по несъстоятелност юрисдикция да преценява неплатежоспособността на длъжника - Възможност за образуване на производство по ликвидация, като вторично производство по несъстоятелност, когато главното производство е „procédure de sauvegarde“ (предпазно производство) 2013/C 26/07 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Sąd Rejonowy Poznań-Stare Miasto w Poznaniu Страни в главното производство Молители: Bank Handlowy w Warszawie SA, PPHU „ADAX“/Ryszard Adamiak Ответник по молбата: Christianapol sp. z o.o. Предмет Преюдициално запитване — Sąd Rejonowy Poznań Stare Miasto w Poznaniu — Тълкуване на член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) и на член 27 от Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143) — Вторично производство по несъстоятелност — Право на компетентния да образува такова производство съд да преценява неплатежоспособността на длъжника Диспозитив 1. Член 4, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност, изменен с Регламент (ЕО) No 788/2008 на Съвета от 24 юли 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че моментът на приключване на производството по несъстоятелност трябва да се определи по националния закон на държавата членка, в която е образувано това производство. 2. Член 27 от Регламент No 1346/2000, изменен с Регламент No°788/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска образуването на вторично производство по несъстоятелност в държавата членка, в която се намира предприятие на длъжника, когато главното производство има предпазна цел. Компетентната да образува вторично производство юрисдикция трябва да вземе предвид целите на главното производство и да се съобрази със структурата на Регламента, при спазване на принципа на лоялно сътрудничество. 3. Член 27 от Регламент No 1346/2000, изменен с Регламент No 788/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикцията, сезирана с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност, не може да разглежда неплатежоспособността на длъжника, срещу когото е образувано главно производство в друга държава членка, дори ако това производство има предпазна цел. (1) ОВ C 152, 21.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	6.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/13 Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 28 ноември 2016 г. — C & J Clark International Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs (Дело C-612/16) (2017/C 038/17) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция First-tier Tribunal (Tax Chamber) Страни в главното производство Жалбоподател: C & J Clark International Ltd Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs Преюдициални въпроси 1) Прилага ли се давност към събирането на антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395 на Комисията от 18 август 2016 година и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 на Комисията от 13 септември 2016 година (наричани заедно „оспорваните регламенти“) и ако е така, на основание на коя правна разпоредба? 2) Невалидни ли са оспорваните регламенти поради липса на валидно правно основание и нарушават ли те като такива членове 5, параграф 1 и 5, параграф 2 ДЕС? 3) Невалидни ли са оспорваните регламенти, тъй като нарушават член 266 ДФЕС, поради това, че не са взети необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на ЕС по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C&J Clark International? 4) Невалидни ли са оспорваните регламенти поради нарушение на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 (1) или на принципа на правна сигурност (недопускане на прилагане с обратна сила) чрез налагането на антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки от естествена кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам, извършен през периода на прилагане на Регламент (ЕО) 1472/2006 (2) и Регламент (ЕС) 1294/2009 на Съвета (3)? 5) Невалидни ли са оспорваните регламенти поради нарушение на член 21 от Регламент (ЕС) 2016/1036 в резултат на повторното налагане на антидъмпингово мито без да е извършена нова проверка на интереса на Съюза? (1) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз ОВ L 176, стр. 21 (2) Регламент (ЕО) No 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам, ОВ L 275, стр. 1 (3) Регламент за изпълнение (ЕС) No 1294/2009 на Съвета от 22 декември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа с произход от Виетнам и с произход от Китайската народна република, приложимо и към вноса на някои обувки с горна част от естествена кожа, доставяни от Административен район със специален статут Макао, декларирани или не с произход от Административен район със специален статут Макао, след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 384/96 на Съвета, ОВ L 352, стр. 1
bg	caselaw	EU	12.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/12 Решение на Общия съд от 29 март 2012 г. — Литва/Комисия (Дело T-262/07) (1) (Земеделие - Обща организация на пазарите - Мерки, които трябва да бъдат приети поради присъединяването на нови държави членки - Акт за присъединяване от 2003 г. - Определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от отстраняването им от пазара - Цел, преследвана от разпоредба на първичното право - Решение 2007/361/ЕО) 2012/C 138/20 Език на производството: литовски Страни Жалбоподател: Република Литва (представители: D. Kriaučiūnas, E. Matulionytė и R. Krasuckaitė) Ответник: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe и A. Steiblytė) Встъпили страни в подкрепа на ищеца: Република Полша (представители: първоначално T. Nowakowski, впоследствие M. Dowgielewicz и накрая M. Szpunar, B. Majczyna и D. Krawczyk) и Словашката република (представители: първоначално J. Čorba, впоследствие B. Ricziová) Предмет Искане за отмяна на Решение 2007/361/ЕО на Комисията от 4 май 2007 година за определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от изтеглянето им от пазара във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 138, стp. 14). Диспозитив 1. Отменя Решение 2007/361/ЕО на Комисията от 4 май 2007 година за определяне на излишъците от запаси на селскостопански продукти, различни от захар, и финансовите последствия от (отстраняването им) във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия. 2. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Република Литва. 3. Словашката република и Република Полша понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.
bg	caselaw	EU	3.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 104/6 Решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 г. — Villeroy & Boch Austria GmbH/Европейска комисия (Дело C-626/13 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Картели - Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство - Съгласуване на цените и обмен на чувствителна търговска информация - Единно нарушение - Доказване - Глоби - Пълен съдебен контрол - Разумен срок - Пропорционалност)) (2017/C 104/10) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Villeroy & Boch Austria GmbH (представители: A Reidlinger и J. Weichbrodt, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: M. Kellerbauer, L Malferrari и F. Ronkes Agerbeek) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Villeroy & Boch Austria GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 39, 8.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	21.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 429/13 Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin (Германия), постъпило на 19 октомври 2015 г. — Sahar Fahimian/Bundesrepublik Deutschland (Дело C-544/15) (2015/C 429/17) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgericht Berlin Страни в главното производство Жалбоподател: Sahar Fahimian Ответник: Bundesrepublik Deutschland Встъпила страна: Stadt Darmstadt Преюдициални въпроси 1 a. Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (1) да се тълкува в смисъл, че при проверката дали гражданин на трета държава, който иска прием с оглед на посочените в членове 7 — 11 от директивата цели, може да бъде считан за заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, компетентните органи на дадена държава членка имат право на преценка и въз основа на това административната преценка подлежи само на ограничен съдебен контрол? б. При положителен отговор на първи въпрос, буква а): На какви правни ограничения подлежат компетентните органи на дадена държава членка при преценката дали гражданин на трета държава, който иска прием с оглед на целите, посочени в членове 7 — 11 от Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност, може да бъде считан за заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, особено с оглед на фактите, на които се основава становището и тяхната преценка? 2. Независимо от отговора на първи въпрос, букви а) и б): Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия — при който гражданка на трета държава от Иран, която завършва в Иран висшето си образование в Sharif University of Technology (Техеран), специализиран в техническите и инженерните науки и физиката и иска влизане с цел започване на докторантура в областта на научноизследователски проект, свързан с информационната сигурност в проект „Надеждни вградени и мобилни системи“, по-специално разработване на ефективни защитни механизми за смартфони — държавите членки имат право да откажат влизане на тяхна територия с оглед на това, че не е изключено в Иран да се злоупотреби с придобитите във връзка с изследователската дейност умения, например за предоставяне на поверителна информация в западните държави, за вътрешни репресии или общо във връзка с нарушения на човешките права? (1) ОВ L 375, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/41 Определение на Първоинстанционния съд от 5 февруари 2007 г. — Sinara Handel/Съвет и Комисия (Дело T-91/05) (1) (Искания в хода на производството - Възражение за недопустимост - Иск за обезщетение - Пропуснати ползи - Искане за възстановяване на антидъмпингови мита - Липса на компетентност) (2007/C 95/83) Език на производството: английски Страни Ищец: Sinara Handel GmbH (Cologne, Германия) (представители: K. Adamantopoulos и E. Petritsi, адвокати) Ответници: Съвет на Европейския съюз (представител: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, адвокат); и Комисия на Европейските общности (представители: N. Khan и T. Scharf) Предмет Иск за обезщетение на основание член 288 ЕО, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са резултат от приемането на Регламент (ЕО) No 2320 на Съвета относно налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои безшевни тръби от желязо или от нелегирана стомана с произход от Унгария, Полша, Русия, Чешката република, Румъния и Словашката република, отменящ Регламент (ЕИО) No 1189/93 и прекратяващ процедурата по отношение на вноса от Република Хърватска (ОВ L 322, стр. 1) Диспозитив 1) Искът се отхвърля като недопустим. 2) Ответникът, Sinara Handel GmbH, се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 115, 14.5.2005 г.
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/11 Решение на Съда (четвърти състав) от 20 май 2010 г. (преюдициално запитване от Okresní soud v Chebu, Чешка република) — Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group/Michal Bilas (Дело C-111/09) (1) (Регламент No 44/2001 - Иск на осигурител пред съда по неговото местожителство или седалище за плащане на осигурителна премия от притежателя на полицата с местожителство или седалище в друга държава членка - Явяване на ответника пред сезираната юрисдикция - Липса на оспорване на компетентността и защита по същество - Предоставяне на компетентност чрез явяване) 2010/C 179/17 Език на производството: чешки Запитваща юрисдикция Okresní soud v Chebu Страни в главното производство Ищец: Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group Ответник: Michal Bilas Предмет Преюдициално запитване — Okresní soud v Chebu — Тълкуване на член 13, параграф 1, член 24 и на член 26 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стp. 1, Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Компетентност по дела във връзка със застраховане — Иск за плащане на застрахователна премия от притежателя на полицата с местожителство или седалище в държава членка, различна от тази на застрахователя — Защита по същество на притежателя на полицата в съда по местожителството или седалището на застрахователя Диспозитив Член 24 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че съдът, който е сезиран, без да са спазени съдържащите се в глава II, раздел 3 от този регламент правила, трябва да прогласи, че е компетентен, когато ответникът се яви и не повдигне възражение за липса на компетентност, тъй като това явяване представлява мълчалива пророгация на компетентността. (1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.
bg	caselaw	EU	31.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 29/6 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 28 септември 2012 година по дело E-18/11 Irish Bank Resolution Corporation Ltd срещу Kaupthing Bank hf. (Член 34 SCA — Жалба срещу решение с молба за консултативно становище — Оздравяване и ликвидация на кредитни институции — Директива 2001/24/ЕО — Подходящо тълкуване) 2013/C 29/07 По дело E-18/11 Irish Bank Resolution Corporation Ltd срещу Kaupthing Bank hf. — МОЛБА до Съда съгласно член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, отправена от Héraðsdómur Reykjavíkur (районен съд на Рейкявик) относно тълкуването на член 14 от Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции, Съдът, в състав Carl Baudenbacher, председател (съдия-докладчик), Per Christiansen и Páll Hreinsson, съдии, постанови решение на 28 септември 2012 г., чийто диспозитив гласи: 1. При несъответствие между различните езикови версии, версията, която отразява целта и общата схема на правилата, предвидени от директивата, както и общите принципи на законодателството на ЕИП, трябва да се счита за изразяваща смисъла на разпоредбата на правото на ЕИП. 2. Член 14 от Директива 2001/24/ЕО от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции не допуска разпоредба от националното право, с която, след публикуването на покана за предявяване на вземания, отправена към известните кредитори, чието постоянно местожителство, постоянно пребиваване или главно управление е в други държави от ЕИП, се дава възможност за охвърляне на вземания, които не са били предявени, дори ако съответните кредитори не са били уведомени индивидуално и националното законодателство изисква предявяване на вземането с оглед на неговото признаване. 3. Макар Споразумението за ЕИП да не изисква разпоредба на директива, която е станала част от Споразумението за ЕИП, да се прилага пряко и да има предимство пред национална разпоредба, която не транспонира правилно съответната разпоредба на ЕИП в националното законодателство, националният съд е длъжен, доколкото е възможно, да гарантира търсения резултат от въпросната директива чрез тълкуване на националното законодателство в съответствие с разпоредбата на правото на ЕИП.
bg	caselaw	EU	29.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/32 Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2009 г. — Zenab/Комисия (Дело T-33/06) (1) (Финансова помощ от Общността - Програма за стимулиране на развитието, разпространението и насърчаването на европейските аудио-визуални творби (МЕДА Плюс) - Покана за представяне на оферти - Отхвърляне на оферта - Твърдяно непромерно делегиране на правомощия, предоставени на Комисията - Явни грешки в преценката - Задължение за мотивиране - Достъп до документи - Жалба за отмяна и искане за обезщетение) 2009/C 205/57 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Zenab SPRL (Брюксел, Белгия) (представители: J. Windey и P. De Bandt, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J.-P. Keppenne и L. Pignataro-Nolin) Предмет На първа място, отмяна на Решение с референтен номер 648599 на Комисията от 9 ноември 2005 г. и, на второ място, установяване на извъндоговорната отговорност на Комисията и осъждане на Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 37 807 евро като обезщетение за направените разходи в рамките на поканата за представяне на оферти, размера на нематериалните вреди поради накърняване на доброто име и размера на материалните вреди заради забавяне на изпълнението на проекта EuroVOD, както и назначаването на вещо лице да оцени тези вреди. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Zenab SPRL да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 74 от 25.3.2006 г.
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/19 Решение на Общия съд от 4 декември 2013 г. — ETF/Michel (Дело T-108/11 P) (1) (Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Договор за неопределено време - Решение за прекратяване - Компетентност на Съда на публичната служба - Членове 2 и 47 от Условията за работа на другите служители - Задължение за полагане на грижа - Понятие за интерес на службата - Забрана за произнасяне ultra petita - Право на защита) 2014/C 24/32 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Европейската фондация за обучение (ETF (представител: L. Levi, avocat) Друга страна в производството: Gustave Michel, правоприемник на Monique Vandeuren (представител: N. Lhoëst, avocat) Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Европейска комисия, (представители: J. Currall и D. Martin), Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT), (представители: J. Rikkert и M. Garnier), Европейска агенция по химикалите (ECHA), (представител: M. Heikkilä), Европейска агенция по лекарствата (EMA), (представители: първоначално V. Salvatore, впоследствие T. Jabłoński), Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), (представител: O. Cornu), Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), (представител: P. Goudou), и Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (представител: D. Detken). Предмет Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 9 декември 2010 г. по дело Vandeuren/ETF (F-88/08, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това решение. Диспозитив 1. Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 9 декември 2010 г. по дело, Vandeuren/ETF (F-88/08), в частта, в която отменя решение на Европейската фондация за образование (ETF) от 23 октомври 2007 г. за прекратяване на договора за неопределен срок като срочно нает служител на г-жа Monique Vandeuren и съответно искането ѝ за обезщетение за претърпените имуществени вреди е отхвърлено като преждевременно предявено. 2. Отхвърля жалбата в останалата част. 3. Връща делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба 4. Общият съд не се произнася по въпроса за разноските (1) ОВ C 139, 7.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/10 Жалба, подадена на 2 септември 2011 г. от Timehouse GmbH срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 6 юли 2011 г. по дело T-235/10 — Timehouse GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-453/11) 2011/C 340/16 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Timehouse GmbH (представител: V. Knies, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2011 г. по дело T-235/10, както и да се отмени решението на първи апелативен състав от 11 март 2010 г. по преписка R 0942/2009-1 и да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски; — при условията на евентуалност, да се отмени изцяло решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2011 г. (T-235/11) и делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане и решение при зачитане на становището на Съда на Европейския Съюз, както и да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи При преценката на отличителния характер съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1) Общият съд на Европейския съюз не е приложил правилно релевантния критерий за общия външен вид на спорната марка No 7 378 888 за стоките, за които се иска регистрация — „бижутерия, скъпоценни камъни; часовници и хронометрични уреди“, като е мотивирал решението си единствено с проверката на липсващия отличителен характер на отделните елементи на марката. Изхождайки от (предполагаемата) липса на отличителен характер на отделните елементи на марката и прехвърляйки този извод и върху общия външен вид на заявената за регистрация марка, Общият съд основава обжалваното решение на недопустимото предположение/извод, че ако отделните елементи на една марка нямат отличителен характер, то те и в комбинация не могат да имат отличителен характер. Тъй като марката като цяло притежава отличителен характер, постановеното от апелативния състав и потвърдено от Общия съд на Европейския съюз решение е неправилно. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/29 Определение на Общия съд от 23 март 2012 г. — Ecologistas en Acción/Комисия (Дело T-341/11) (1) (Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Мълчалив отказ на достъп - Правен интерес - Изрично решение, прието след подаването на жалбата - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2012/C 151/48 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Ecologistas en Acción-CODA (Мадрид, Испания) (представител: адв. J. Doreste Hernández) Ответник: Европейска комисия (представители: I. Martínez del Peral и P. Costa de Oliveira) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: първоначално M. Muñoz Pérez, abogado del Estado, подпомаган от адв. J.M. Rodriguez Cârcamo, впоследствие S. Centeno Huerta, abogado del Estado) Предмет Искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до някои документи относно одобряването на проекта за строеж на мост в Granadilla (Тенерифе, Испания), предоставени от испанските власти на Комисията в рамките на прилагането на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109) Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба. 2. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Ecologistas en Accion-CODA. 3. Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.
bg	caselaw	EU	29.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 79/4 Решение на Съда (трети състав) от 14 февруари 2008 г. (преюдициално запитване от Landgericht Koblenz — Германия) — Dynamic Medien Vertriebs GmbH/Avides Media AG (Дело C-244/06) (1) (Свободно движение на стоки - Член 28 ЕО - Мерки с равностоен ефект - Директива 2000/31/ЕО - Национална правна уредба, която забранява продажбата по пощата на видеограми, спрямо които компетентен орган не е извършил контрол и класификация за целите на защитата на непълнолетните лица и върху които няма обозначение от този орган за минималната възраст за гледането на тези видеограми - Видеограми, внесени от друга държава-членка, които са били контролирани и класифицирани от компетентния орган на тази държава и които са обозначени със знак за минимална възраст - Обосноваване - Защита на детето - Принцип на пропорционалност) (2008/C 79/05) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Landgericht Koblenz Страни в главното производство Ищец: Dynamic Medien Vertriebs GmbH Ответник: Avides Media AG Предмет Преюдициално запитване — Landgericht Koblenz — Тълкуване на членове 28 ЕО и 30 ЕО, както и на разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) — Национална уредба в областта на защита на непълнолетните, която забранява продажба по пощата на носители на изображения, върху които не е указано от компетентния орган на държавата-членка, че са свободно достъпни за непълнолетни — Носители на изображения, внесени от друга държава-членка и обявени от компетентния орган на последната държава-членка за свободно достъпни за непълнолетни от определена възраст — Принцип на пропорционалност Диспозитив Член 28 ЕО допуска национална правна уредба като спорната по главното производство, която забранява продажбата и прехвърлянето по пощата на видеограми, спрямо които нито висш регионален орган, нито национална организация за саморегулиране на доброволен принцип не е извършил(а) контрол и класификация за целите на защитата на непълнолетните лица и върху които няма обозначение от този орган или от тази организация за минималната възраст за гледането на тези видеограми, освен ако установената с тази правна уредба процедура за контрол, за класификация и за обозначаване на видеограми не е лесно достъпна или не може да бъде приключена в разумен срок или ако решението за отказ не подлежи на обжалване по съдебен ред. (1) ОВ C 178, 29.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/23 Решение на Съда (осми състав) от 14 юли 2016 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Maria Cristina Elisabetta Ornano/Ministero della Giustizia, Direzione Generale dei Magistrati del Ministero (Дело C-335/15) (1) ((Преюдициално запитване - Социална политика - Член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО) - Директива 75/117/ЕИО - Равно заплащане на мъжете и жените - Член 1 - Директива 92/85/ЕИО - Мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки - Член 11, точка 2, буква б) и член 11, точка 3 - Национално законодателство, което предвижда за редовите магистрати възнаграждение за тежестите, които те понасят при упражняване на професионалната си дейност - Липса на право на получаване на това възнаграждение от жена, редови магистрат, в случай на задължителен отпуск по майчинство, ползван преди 1 януари 2005 г.)) (2016/C 335/31) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Maria Cristina Elisabetta Ornano Ответник: Ministero della Giustizia, Direzione Generale dei Magistrati del Ministero Диспозитив Член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО), член 1 от Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, член 11, точка 2, буква б) от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО), както и член 11, точка 3 от Директива 92/85, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съответната държава членка не е предвидила запазване на всички елементи на възнаграждението, на които жена, редови магистрат, е имала право преди отпуска си по майчинство, тези членове допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която в случай на задължителен отпуск по майчинство преди 1 януари 2005 г. жена, редови магистрат, няма право на възнаграждение за тежестите, които понасят редовите магистрати при упражняване на професионалната си дейност, при условие че в този период тя се е ползвала от доход в размер, поне равен на размера на обезщетението по националното законодателство в областта на социалното осигуряване, което би получила при прекъсване на дейността поради здравословни причини, като това следва да се установи от запитващата юрисдикция. (1) ОВ C 294, 7.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/21 Определение на Общия съд от 20 юни 2017 г. — CSL Behring/EUIPO — Vivatrex (Vivatrex) (Дело T-346/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Vivatrex“ - Отмяна на по-ранната марка на Европейския съюз - Липса на основание за произнасяне)) (2017/C 269/30) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: CSL Behring AG (Берн, Швейцария) (представители: M. Best, U. Pfleghar и S. Schäffner, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Lukošiūtė) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Vivatrex GmbH (Ахен, Германия) (представител: F. Stangl, адвокат) Предмет Жалба против решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 27 април 2016 г. (съединени дела R 1263/2015-4 и R 1221/2015-4) относно производство по възражение между CSL Behring и Vivatrex Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.
bg	caselaw	EU	10.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/22 Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 26 януари 2017 г. — Fashion ID GmbH & Co.KG/Verbraucherzentrale NRW eV (Дело C-40/17) (2017/C 112/32) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Fashion ID GmbH & Co.KG Ответник: Verbraucherzentrale NRW eV Други страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen Преюдициални въпроси 1) Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения? При отрицателен отговор на първия въпрос:] 2) В случай като настоящия, където лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни? 3) При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни да се тълкува в смисъл, че той урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция? 4) Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46/ЕО? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице? 5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО в положение като разглежданото в случая? 6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО? (1) ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10.
bg	caselaw	EU	2.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/22 Решение на Общия съд от 21 януари 2015 г. — Makhlouf/Съвет (Дело T-509/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Сирия - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката на - Право на собственост - Право на зачитане на личния живот - Пропорционалност) (2015/C 073/28) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Mohammad Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представители: C. Rygaert и G. Karouni, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-M. Joséphidès и G. Étienne) Предмет Искане за отмяна на Решение за изпълнение 2011/488/ОВППС на Съвета от 1 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 199, стp. 74), Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС (ОВ L 319, стр. 56) и Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782/ОВППС (ОВ L 330, стр. 21), доколкото се отнасят до жалбоподателя. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-н Mohammad Makhlouf да понесе собствените си съдебни разноски и направените от Съвета на Европейския съюз съдебни разноски. (1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.
bg	caselaw	EU	7.6.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/9 Решение на Съда (трети състав) от 24 април 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Велико херцогство Люксембург (Дело C-286/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Член 28 ЕО - Регистрация на превозни средства втора употреба, регистрирани преди това в други държави-членки - Изискване за извадка от търговския регистър или друг равностоен документ, удостоверяващ вписването на продавача на превозното средство като търговец - Освобождаване от представяне на фактури или други документи, удостоверяващи предишни прехвърляния на собствеността) (2008/C 142/14) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: B. Stromsky) Ответник: Велико херцогство Люксембург (представители: C. Schiltz и P. Kinsch, avocat) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 28 ЕО — Национална правна уредба, която за целите на регистрацията на превозните средства втора употреба, регистрирани преди това в други държави-членки, налага представянето на извадка от вписването на продавача на превозното средство в търговския регистър, докато превозните средства, регистрирани преди това в Люксембург, не са подчинени на това задължение — Пречка пред свободното движение на стоки — Липса на обосновка и на пропорционалност Диспозитив 1) Като изисква чрез спорната практика за целите на регистрацията на превозни средства в Люксембург представянето на извадка от търговския регистър или на равностоен документ, удостоверяващ вписването на продавача на превозното средство като търговец, изключвайки от този режим търговците, вписани в регистъра на Société Nationale de Contrôle Technique [Национално дружество за технически контрол], Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 28 ЕО. 2) Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 211 от 8.9.2007 г.
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/67 Жалба, подадена на 17 юли 2015 г. — KPN/Комисия (Дело T-394/15) (2015/C 302/83) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: KPN BV (Хага, Нидерландия) (представители: J. de Pree и C. van der Hoeven, адвокати) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени Решене C (2014) 7241 окончателен на Комисията от 10 октомври 2014 година за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП (дело M.7000 — Liberty Global/Ziggo), и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на членове 2 и 8 от Регламент (ЕО) No 139/2004 (1), поради това че Комисията е допуснала явна греша в преценката на вертикалните последици от концентрацията на пазар на спортни канали на Premium Pay TV. 2. Второто прано основание е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС, поради това че Комисията не е мотивирал решението си да не оцени възможните вертикални антиконкурентни последици на пазара на спортни канали на Premium Pay TV. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на членове 2 и 8 от Регламент (ЕО) No 139/2004, поради това че в обжалваното решение Комисията е допуснала явна греша в преценката на ролята и влиянието на г-н Malone в други предприятия, осъществяващи дейност на същите пазари. (1) Регламент (EO) No 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 201).
bg	caselaw	EU	19.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/14 Решение на Общия съд от 3 февруари 2011 г. — Cetarsa/Комисия (Дело T-33/05) (1) (Конкуренция - Картели - Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО - Определяне на цените и разпределяне на пазара - Глоби - Тежест и продължителност на нарушението - Равно третиране - Принцип на пропорционалност - Максимален размер от 10 % от оборота - Сътрудничество) 2011/C 89/31 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Compañía española de tabaco en rama, SA (Cetarsa) (Navalmoral de la Mata, Испания) (представители: M. Araujo Boyd, J. Buendía Sierra и A. Givaja Sanz, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и É. Gippini Fournier) Предмет На първо място, искане за отмяна на Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (дело COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания), на второ място, и при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба в това решение, и на трето място, насрещна жалба от страна на Комисията за увеличаване на размера на посочената глоба Диспозитив 1. Определя размера на наложената на Compañía española de tabaco en rama, SA (Cetarsa) глоба в член 3 от Решение C(2004) 4030 окончателен на Комисията от 20 октомври 2004 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (дело COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания) на 3 147 300 EUR. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. Отхвърля насрещното искане на Европейската комисия. 4. Cetarsa заплаща осем десети от направените от нея съдебни разноски и осем десети от направените от Комисията съдебни разноски, като Комисията понася две десети от направените от нея съдебни разноски и две десети от съдебните разноски, направени от Cetarsa. (1) ОВ C 82, 2.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/3 Решение на Съда (четвърти състав) от 12 септември 2013 г. (преюдициално запитване от Berufsgericht für Heilberufe bei dem Verwaltungsgericht Gießen — Германия) — Kostas Konstantinides (Дело C-475/11) (1) (Свободно предоставяне на медицински услуги - Доставчик, който се мести в друга държава членка, за да предоставя услугата - Приложимост на етичните правила на приемащата държава членка, и по-специално на тези, които се отнасят до хонорарите и рекламата) 2013/C 325/04 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Berufsgericht für Heilberufe bei dem Verwaltungsgericht Gießen Страни в главното производство Kostas Konstantinides Предмет Преюдициално запитване — Hessischer Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 5, параграф 3 и член 6, първа алинея, буква а) от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3) — Свободно предоставяне на медицински услуги — Положение, при което доставчикът на услугата се премества в друга държава членка, за да предоставя услугата — Приложимост на етичните правила на приемащата държава членка, и по-специално на тези, които се отнасят до хонорарите и рекламата. Диспозитив 1. Член 5, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия материален обхват не попадат национални правни норми, каквито са съдържащите се, от една страна, в член 12, параграф 1 от Кодекса на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен, съгласно който хонорарите трябва да са съразмерни и ако не е предвидено друго в правна норма — да се изчисляват въз основа на официалното тарифно класифициране на медицинските действия, а също така, от друга страна, в член 27, параграф 3 от този кодекс, който забранява на лекарите всяка реклама, несъвместима с професионалната етика. При все това запитващата юрисдикция трябва да провери, имайки предвид дадените от Съда на Европейския съюз указания, дали тези правни норми представляват ограничение по смисъла на член 56 ДФЕС и ако това е така, в случай че те преследват цел от обществен интерес, дали могат да гарантират нейното осъществяване, без да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. 2. Член 6, буква a) от Директива 2005/36 трябва да се тълкува в смисъл, че не предвижда нито правилата за поведение, нито дисциплинарните производства, които биха могли да се приложат по отношение на даден доставчик на услуги, който се премества на територията на приемащата държава членка, за да упражнява на временен и случаен принцип своята професия, а само установява, че държавите членки могат да предвидят автоматична временна регистрация при или формално членство в дадена професионална организация или сдружение, за да се улесни прилагането на дисциплинарните разпоредби в съответствие с член 5, параграф 3 от тази директива. (1) ОВ C 355, 3.12.2011 г.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/44 Жалба, подадена на 24 юни 2015 г. — Certuss Dampfautomaten/СХВП — Universal for Engineering Industries (Universal 1800 TC) (Дело T-329/15) (2015/C 279/54) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Certuss Dampfautomaten GmbH & Co. KG (Крефелд, Германия) (представител: J. Sroka, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Universal for Engineering Industries SAE (Гиза, Египет) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Общността „Universal 1800 TC“— заявка за регистрация No 10 632 503 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 9 април 2015 г. по преписка R 1303/2014-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/29 Решение на Общия съд от 18 октомври 2011 г. — Reisenthel/СХВП — Dynamic Promotion (Щайги и кошове) (Дело T-53/10) (1) (Промишлен дизайн на Общността - Производство по обявяване на недействителност - Отхвърляне от отдела по отмяна на искането за обявяване на недействителност - Съобщаване по факс на решението на отдела по отмяна - Жалба пред апелативния състав - Писмено изложение на основанията за обжалването - Срок за представяне - Допустимост на жалбата - Член 57 от Регламент (ЕО) No 6/2002 - Поправяне на решение - Член 39 от Регламент (ЕО) No 2245/2002 - Общ правен принцип за оттегляне на незаконосъобразно решение) 2011/C 347/45 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Peter Reisenthel (Gilching, Германия) (представител: E.A. Busse, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално S. Schäffner, впоследствие R. Manea и G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Dynamic Promotion Co. Ltd (Банкок, Тайланд) Предмет Жалба, от една страна, срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 6 ноември 2009 г., поправено с решение от 10 декември 2009 г. (преписка R 621/2009-3), и от друга страна, срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 22 март 2010 г. (преписка R 621/2009-3) относно производство по обявяване на недействителност между г н Peter Reisenthel и Dynamic Promotion Co. Ltd. Диспозитив 1. Отменя решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 22 март 2010 г. (преписка R 621/2009-3) в частта, отнасяща се до искането на г-н Peter Reisenthel от 23 декември 2009 г. за поправка. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.
bg	caselaw	EU	2.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/7 Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts, Република Латвия) — Andrejs Eglītis, Edvards Ratnieks/Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija (Дело C-294/10) (1) (Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) No 261/2004 - Член 5, параграф 3 - Обезщетяване на пътниците при отмяна на полет - Освобождаване от задължението за обезщетяване, в случай на извънредни обстоятелства - Вземане на всички необходими мерки от въздушния превозвач за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства - Своевременно планиране на ресурсите, за да може полетът да се извърши след отпадането на тези обстоятелства) 2011/C 194/09 Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākās tiesas Senāts Страни в главното производство Жалбоподатели: Andrejs Eglītis, Edvards Ratnieks Ответник: Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija Предмет Преюдициално запитване — Augstākās tiesas Senāts — Тълкуване на член 5, параграф 3 и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) — Отмяна на полет първоначално поради затварянето на въздушното пространство вследствие на проблеми с радарните и авиационните системи, а впоследствие поради изтичането на разрешената максимална продължителност на работното време на летателния екипаж — Вземане от въздушния превозвач на всички необходими мерки, за да се избегнат извънредните обстоятелства Диспозитив Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадането на извънредните обстоятелства. За сметка на това посочената разпоредба не следва да се тълкува като предвиждаща изискване, приложимо без разлика за всички въздушни превозвачи, като част от необходимите мерки да планират общо и без оглед на ситуацията определен минимален запас от време за всички случаи на настъпили извънредни обстоятелства. Когато се преценява дали въздушният превозвач има капацитет да осъществи целия планиран полет при новите условия, произтичащи от настъпването на тези обстоятелства, трябва да се следи да не се изисква запас от време с такава продължителност, че въздушният превозвач да е принуден да направи непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент. Член 6, параграф 1 от посочения Регламент не се прилага за целите на тази преценка. (1) ОВ C 221, 14.8.2010 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 258/28 Жалба, подадена на 2 юли 2012 г. — ZZ/Комисия (Дело F-68/12) 2012/C 258/52 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: F. Frabetti, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяната на предоставените на жалбоподателя точки за повишаване и на доклада му за оценка за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. Искания на жалбоподателя — да се отмени докладът за оценка на жалбоподателя, изготвен от Евростат за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. и на равнището на изпълнение, което му е определено от същата генерална дирекция, — да се отменят точките за повишаване, предоставени от Евростат и от органа по назначаване, — да се отмени решението за отхвърляне на жалбата по административен ред в досъдебната фаза, тъй като е обидно и оскърбително до такава степен, че нанася неимуществена вреда, оценена в размер на възнаграждението за 10 отработени дни, или, при възможност за промяна, 2 500 EUR, изчислено въз основа на една тридесета част от месечното възнаграждение за ден присъдено обезщетение, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/17 Решение на Общия съд от 21 юни 2012 г. — Испания/Комисия (Дела T-178/10, T-263/10 и T-265/10) (1) (Оперативни програми на Кохезионния фонд и на ЕФРР, управлявани от Испания - Искане за междинно плащане - Наличие на доказателства, указващи важни недостатъци във функционирането на системите за управление и контрол - Прекъсване на срока за плащане - Жалба за отмяна - Допустимост - Стратегия за одит - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност) 2012/C 227/25 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представители: N. Díaz Abad) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Urraca Caviedes и B. Conte, както и по дело T-178/10, A. Steiblytė) Предмет Жалба срещу решенията на Комисията от 12 февруари 2010 г. (T-178/10), 8 април 2010 г. (T-263/10) и 15 април 2010 г. (T-265/10), с които испанските власти са информирани за прекъсването на срока за плащане по определени искания за междинни плащания, отправени от Кралство Испания Диспозитив 1. Съединява дела T-178/10, T-263/10 и T-265/10 за целите на съдебното решение. 2. Отхвърля жалбите. 3. Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 161, 19.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/46 Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. — ZZ/ЕИСК (Дело F-92/11) 2011/C 347/86 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: D. Abreu Caldas, S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats) Ответник: Европейски икономически и социален комитет Предмет на производството Искане за отмяна на решението на ЕИСК, с което се отхвърля искането на жалбоподателя да се признае, че спрямо него са допуснати нарушения поради липсата на съдействие и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, и да се вземат мерки, чрез които да се оповестят професионалните му заслуги и умения, както и искане за обезщетение Искания на жалбоподателя — да се отмени решението от 14 юни 2011 г. на генералния секретар на Европейския икономически и социален комитет (ОН/ЕИСК) да отхвърли жалбата на жалбоподателя, с която същият иска да се признае, че спрямо него са допуснати нарушения поради липсата на съдействие и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, и да се вземат мерки, чрез които да се оповестят професионалните му заслуги и умения, и в частност способността му да ръководи административен отдел и да управлява неговите човешки и финансови ресурси, — да се осъди ЕИСК да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 EUR, настъпили в резултат от неизпълнението от страна на ОН на задължението за полагане на грижа, — да се осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/11 Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije — Словения) — Damijan Vnuk/Zavarovalnica Triglav d.d. (Дело C-162/13) (1) ((Преюдициално запитване - Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Директива 72/166/ЕИО - Член 3, параграф 1 - Понятие за използване на превозни средства - Произшествие, предизвикано от трактор с ремарке при събирането на бали сено в плевня)) (2014/C 395/14) Език на производството: словенски Запитваща юрисдикция Vrhovno sodišče Republike Slovenije Страни в главното производство Ищец: Damijan Vnuk Ответник: Zavarovalnica Triglav d.d. Диспозитив Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке, като разглежданата по делото в главното производство, което запитващата юрисдикция трябва да провери. (1) ОВ C 156, 1.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/46 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 26 февруари 2013 г. — Labiri/ЕИСК (Дело F-124/10) (1) (Публична служба - Задължение за съдействие - Член 12а от Правилника - Психически тормоз - Административна проверка) 2013/C 114/68 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Vassilliki Labiri (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, É. Marchal и D. Abreu Caldas, avocats) Ответник: Европейски икономически и социален комитет (представители: M. Arsène и L. Camarena Januzec, подпомагани от M. Troncoso Ferrer и F.-M. Hislaire, avocats) Предмет Публична служба — Искане за отмяна на решението за приключване, без провеждане на по-нататъшна административна проверка, на производството, образувано въз основа на жалба за психически тормоз, подадена от жалбоподателя Диспозитив 1. Отменя Решение от 18 януари 2010 г. на генералния секретар на Европейския икономически и социален комитет. 2. Европейският икономически и социален комитет понася собствените си съдебни разноски и се осъжда да заплати разноските, направени от г-жа Labiri. (1) ОВ C 63, 26.2.2011 г., стр.34.
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/16 Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) на 27 август 2010 г. — Delphi Deutschland GmbH/Hauptzollamt Düsseldorf (Дело C-423/10) () 2010/C 317/30 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Delphi Deutschland GmbH Ответник: Hauptzollamt Düsseldorf Преюдициални въпроси Попадат ли описаните в акта за преюдициално запитване електрически съединители в подпозиция 8536 69 от Комбинираната номенклатура в редакцията ѝ съгласно Регламенти (ЕО) No 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 година (1), No 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година (2) и No 1549/2006 на Комисията от 17 октомври 2006 година (3), с които се изменя приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа? (1) ОВ L 327, стр. 1. (2) ОВ L 286, стр. 1. (3) ОВ L 301, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 21, стр. 3.
bg	caselaw	EU	27.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 215/16 Жалба, подадена на 3 юни 2013 г. — LemonAid Beverages/СХВП — Pret a Manger (Europe) (Lemonaid) (Дело T-298/13) 2013/C 215/23 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: LemonAid Beverages GmbH (Хамбург, Германия) (представители: U. Lüken и J. Natzel, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Prêt à Manger (Europe) Ltd (Лондон, Обединено кралство) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 13 март 2013 г. (преписка R 276/2012-2), с което втори апелативен състав потвърждава решението на отдела за отмяна да обяви за недействителна регистрацията на марка на Общността No 007089444 предвид оспорваните стоки от класове 32 и 33 и съответното решение на отдела за отмяна на СХВП от 20 декември 2011 г. (преписка 4123 C); — да отхвърли изцяло искането за обявяване за недействителността, подадено на 7 януари 2010 г. срещу регистрацията на марка на Общността No 007089444; — да разпореди на СХВП да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „Lemonaid“ — регистрация на словна марка на Общността No 7 089 444 Притежател на марката на Общността: жалбоподателят Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Основание на искането за обявяване на недействителност: основанията на искането за обявяване на недействителност са били тези, посочени в член 53, параграф 1, буква в) и член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009 на Съвета Решение на отдела по отмяна: обявява за недействителна оспорваната марка на Общността Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 53, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	7.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/41 Жалба, подадена на 14 ноември 2008 г. — Ryanair/Комисия (Дело T-495/08) (2009/C 32/79) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida, I. Metaxas-Maragkidis, lawyers) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се обяви, на основание на член 230 EO и член 231 ЕО, че мълчаливият отказ на Комисията да предостави достъп до документите, до които жалбоподателят е поискал достъп със заявление от 25 юни 2008 г., е нищожен, и че решението на Комисията от 8 октомври 2008 г., с което се отказва достъп до същите документи е несъществуващо, — при условията на евентуалност, да се обяви, на основание на член 230 и член 231 ЕО, че решението на Комисията от 8 октомври 2008 г., с което се отказва достъп до документите, до които жалбоподателят е поискал достъп със заявление от 25 юни 2008 г., е нищожно, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в производството от жалбоподателя, и — да се предприемат всички други действия, които Първоинстанционният съд счете за подходящи. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на мълчаливия отказ на Комисията по искането на жалбоподателя, съгласно Регламент No 1049/2001 (1), за достъп до документи, свързани с процедури за държавни помощи, относно твърдяната държавна помощ, отпусната посредством споразумение с оператора на летище Аlghero. Това решение е последвано от изрично решение от 8 октомври 2008 г. При условията на евентуалност, жалбоподателят по настоящото дело иска отмяна на изричното решение. Правните основания и основни доводи, повдигнати от жалбоподателя, са еднакви с повдигнатите по дело Т-494/08, Ryanair/Комисия. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/7 Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 18 април 2013 г. — Hauck GmbH & Co. KG/Stokke A/S и др. (Дело C-205/13) 2013/C 189/13 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Ищец: Hauck GmbH & Co. KG Ответници: Stokke A/S, Stokke Nederland BV, Peter Opsvik, Peter Opsvik A/S Преюдициални въпроси 1. а) Свързано ли е основанието за отказ или за недействителност съгласно член 3, параграф 1, буква д), подточка i) от Директива 89/104/ЕИО (1) в кодифицираната с Директива 2008/95/ЕО (2) редакция — според което марките за форми не могат да се състоят изключително от формата на стоката, която произтича от естеството на самата стока — с формата, която е наложителна за функционирането на стоките, или за такава форма може да става въпрос, в случай че стоката притежава една или повече функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите? б) В случай че никой от тези алтернативни отговори не е правилен, как следва да се тълкува разпоредбата? 2. а) Свързано ли е основанието за отказ или за недействителност съгласно член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 89/104/ЕИО в кодифицираната с Директива 2008/95/ЕО редакция — според което марките (за форми) не могат да се състоят изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките — със съображение (съответно съображения), които са в основата на съответното решение на обществеността за извършване на покупка? б) Налице ли е „форма, която придава значителна стойност на стоките“ по смисъла на посочената по-горе разпоредба, само когато тази форма, сравнена с други стойности (каквито са сигурността, удобството и надеждността при детските столове), следва да се счита за най-важната, съответно преобладаваща стойност, или за такава форма може да става въпрос и когато освен тази стойност стоката притежава и други, също считани за значителни стойности? в) За целите на отговора на въпроси 2. a) и 2. б) решаващо ли е мнението на мнозинството от съответната общественост, или е възможно съдилищата да установят, че мнението на част от обществеността е достатъчно, за да се приеме съответната стойност като „значителна“ по смисъла на споменатата по-горе разпоредба? г) При отговор на въпрос 2. в) в посочения по-горе смисъл: какъв следва да бъде обхватът на частта от съответната общественост? 3. Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО в кодифицираната с Директива 2008/95/ЕО редакция да се тълкува в смисъл, че посоченото в буква д) основание за изключване е налице и когато марката за форма съдържа знак, по отношение на който се прилага подточка i) и който във връзка с останалото удовлетворява изискванията на подточка iii)? (1) Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 92) (2) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (кодифицирана версия) (ОВ L 299, стр. 25).

Subsets and Splits

No community queries yet

The top public SQL queries from the community will appear here once available.